Армин Волф, журналист от австрийската радиотелевизонна компания ORF, изнесе лекция по журналистика за изостанали в професията в свое интервю с руския президент Владимир Путин. От първия му въпрос за екслузивните връзки на управляващата в Русия “Единна Русия” с националистически партии в Еврпоа, до последния, свързан с полуголите снимки на събеседника му, Армин Волф подложи Путин на такъв разпит, на какъвто никога не се е натъквал в публичното пространство в собствената му страна. http://kremlin.ru/events/president/news/57675

 

 

 

 

С други думи Путин пак се оказа прав – в смисъл, прав е бил да се дърпа и да поставя условия за това интервю, опасявайки се, че ще бъде истинско, а не угодническо, на каквото е свикнал у дома. Едно обаче е сбъркал: пропуснал е да си поиска въпросите предварително, имайки фалшиво създадено от постановките му в Русия самочувствие, че може да се справи с всеки задаващ въпроси. Та нали в необятната му Родина му организарат всяка година стотици хиляди запитвания от граждани по време на неговото телевизионно шоу и той с лекота се справя с отговорите!

В този смисъл интервюто е сензационно не заради отговорите, а заради въпросите. Руската публика може да се убеди доколко несъстоятелна е самата руската журналистика на фона на достойното журналистическо поведение на един журналист от неутрална Австрия, който още с първите си думи уязвява и собственото си правителство, питайки Путин дали посещението му в Австрия не е награда на отказа на австрийските власти да изгонят руски диплоти във връзка със случая “Скрипал”.

Путин не казва нищо ново, отричайки всякаква вина и за авторитаризма на управлението си, и за окупацията на Крим, и за свалянето на малайзийския самолет и по целия конспект с въпроси, каквито руската аудитория не е чувала да му задават. Несъгласието на журналиста с него обаче бързо го извади от равновесие и той се опита да премине от обяснителен режим в настъпление. То обаче беше сведено до непрекъснатите му оплаквания, че не му давали да се изкаже. След което премина към обобщения в стил “вие там на Запад…”.

Свикнал на почтително, за да не кажа “повече от уважително” отношение, “господин президентът”  негодува срещу фактите, с които интервюиращият го контрира, натяквайки например, че вече му бил обяснил: не ставало дума за окупация на Крим от руски войски, а за постоянно пребиваващ руски контингент. За което Армин Волф практически го обвини в лъжа и му припомни собствените му първоначални твърдениа, че войниците без опознавателни руски знаци били местни доброволци, след което е признанал, че са руски военнослужещи, изпратени в Крим.

Особено безсилно звучи Путин в опитите си да смени темата по въпроса за руската намеса в Украйна, опитвайки се да заклеми украниците, че били извършили държавен преврат, както и да свърже свалянето на пътнически самолет над Украйна преди години като повод да внуши, че и за малайзийския самолет не може да се вярва по аналогия на украинските твърдения днес. Пък и произведени в СССР и в Русия ракети имали всички, зави Путин, игнорирайки споменатите от интервюиращия най-нови доказателства от междунардоното разследване за проследения маршрут на смъртоносната ракета “Бук” от райна на Курск в Русия до Донбес в Украйна. 

На няколко пъти журналистът “връща в мача” руския президент с припомняне, че въпросите му са насочени към руската позиция и действията на Русия, а не към това какво прави или не прави Украйна. Което Путин сметна за повод да смени аналогията и да започне да прави паралели между Косово и Крим. Армин Волф не му остана длъжен, припомняйки му, че практически никой в света не признава отделянето на Крим ( за разлика от Косово). 

С приказките си за правото на народите на самоопределение Путин си навлече бърза реакция от страна на журналиста, който го попита дали може да се хване за думите му. Със самочувствието на непобедим Путин отговори : “опитайте”. Волф опита като го попита това право на самоопределение дали би важало в случай, че Дагестан, Чечня или Ингушетия решат да се отделят от Русия или да си си създадат ислямски халифат. На това предизвикателство Путин практически не пожела да отговори, наблягайки на позволението чеченците да имат своя автономия ( която се изразява всъщност в диктатура на протежето му Кадиров). Пък и на Запад никой не би искал създаването на ислямски халифат в Русия, отсече той, сякаш това е акцентът в зададения му въпрос. 

Но “най – забавната” част от реакциите на Путин беше неговата невъзможност да каже каквото и да било смислено за собственото си обкръжение. При печално известния факт, че премиерът Медведев е безгласна буква в неговата сянка, Путин се опита да пренасочи към него въпросите за управляващата партия “Единна Русия”, защото Мдведев бил шефът там.

 

 

Цели три пъти Армин Волф обаче безмилостно изискваше отговор за ролята на Евгений Пригожин ( на снимката зад гърба на Путин), наричан в Русия и по света “готвачът на Путин”. Опитвайки се да иронизира, че не е сериозно един ресторантьор да е повлиял на изборите в САЩ, Путин се натъкна на припомнянието на журналиста, че Пригожин не е просто “готвач”, а притежава многобройни компании и ръководи фабриката за тролове ( за която Путин се опита да се измъкне с обобщенията, че отговаря за държавната политика, а не за някакви частни инциативи).

Изобщо, в интервюто Путин многократно беше уличен в лъжа и това го доведе до сътояние в един момент да заплаши, че ако журналистът не желае да чува отговорите му е по-добре да спре да задава въпроси. 

За финал си позволявам една прогноза: не се надявайте скоро Путин да повтори грешката си и да даде интервю на свободен журналист от свободна държава. И понеже нарече своя главен политически опонент Навални “клоун”, взимам повод да му препоръчам да си организира интервю с един истински клоун от български произход, който редовно позори България на брифингите на говорителката на външното министерство Мария Захарова със своите клоунади.

В този смисъл, запомнете това интервю заради въпросите и поведението на Армин Волф и го сравнете с онова, което ще случи, ако Путин реши да приеме поканата на президента Румен Радев да дойде в България и по този повод благоволи да ощастливи българската публика с някое интервю. Каква “братска дружба”, “традиционна близост” и “обща история” ще се леее само!

 

Share on Facebook
prigojin-putin
prigojin-putin