Припомнете ми, че не помня нашите русофили на власт и в опозиция да са канили който и да било руснак по случай годишнина от гибелта на Ботев, честван у нас като ден на загиналите за свободата. Нали уж точно Русия била носител на българската свобода, защо не сподели поне малко ентусиазма на българите от припомнянето на Ботевия подвиг- колега по освобождение ( според тях) все пак?

Хайде, днес честваме “някакви си” 142 години от кончината на великия патриот. Не е като  “кръглите” годишнини 130 г. от подписването на мира в Сан – Стефано между Русия и Турция ( обявена по тази причина през 2008-ма за Година на Русия в България) или като 140 години от същото събитие, отново обявено за “кръгла годишнина” и повод да бъде канен Путин от бългаския президент Радев. Но и за “кръглите” 130 и 140 г. от гибелта на Ботев от страна на Русия и руското посолство  тук нямаше наплив на гости  и на никого, дори и на най – изявените слуги на Русия в България не му идва на ум да направи връзка между истинската борба за българската свобода и руското “освобождение”. 

Гузни са онези, които изповядват култа към мракобесната държава, водила 12 войни с Турция без нито веднъж да намекне победно за правата и свободите на потиснатите от османците българи. Едва когато българите си поискват свободата по Ботевски през Априлското въстание и цяла Европа се пробужда от безразличието си към българските писъци , Русия се хваща за възможността да води още една война за Проливите. Обличая я този път в дрехата на “освобождението”, за да се опита да заблуди не само самата Европа за поредния си опит да превърно Черно море в свое езеро, но и да порусначи съзнанието на българите за своите дългосрочни колониални цели.

Бащата на българското Националноосвободително движение Раковски, духовен родител и възпитател по родолюбие и революцинна дейност на Левски, се е произнесъл категорично против руската намеса в българските дела като капан за бъдещата българска свобода, зареден с ново поробване. Ботев не е правил изключение. За него Русия, е “блудница проклета”, която за последно посещава с неуспешна мисия да събере средства за оръжие в последната година преди своята гибел.

Българи обвиняват тогавашните българи за кончината на Ботев. Нещо подобно изрече и президента Радев днес, заявявайки, че не куршум, а безразличието е убило Ботев. А нима безрзличието към историческата истина, както се вижда от основателната гузност на русофилите днес, не е още по-убийствена? Още повече, че не е движена от страх за собствената кожа, разбираем за онази епоха и ситуация, а е продукт на дългогодишното пропагандно отровителство с новичока на русофилството у нас. 

Дори в годините на насилствената руска болшевизация на България не посмяха да отровят памета на Ботев с чисто русофилска връзка. Нямаше как. Той прекалено ясно се е произнесъл по въпроса в собствената си публицистика.  Ботев не е Вазов, убеден русофил преди да прогледне и да напише стихотворението за настъпващото руско иго по полята на Добруджа през 1916. Няколкото стихотворения на Вазов, плод на това проглеждане,  слугите на Москва успяха да скрият от поданиците на Живков в НРБ, късайки съответните страници от стихосбирките му в библиотеките. Но на Ботев не посмяха да посегнат чрез порусначване със задна дата.

Ботев “само” го боядисаха в червено. Обявиха го за Комунист номер едно на България заради подкрепата му за Парижката комуна. Покръствайки го посмъртно в комунизма, косвено го “приобщиха” към правята съветска вяра.  А когато комунизмът и СССР се споминаха от старческа несъстоятелност, българският му следовници му откраднаха безцеремонно названието на вестника и си залепиха на челото на своето уж отречено вече от тази правоверност отроче “Работническо дело”. С Ботев и неговата “Дума” на уста тези думбази превзеха първите плуралистични избори в България, когато Русия беше в такова разсипано насипно състояние, че и в най-смелите си видения не смееха да си мечтаят, че пак ще им бъде “освободител” и кумир един ден.

Днес залозите са обърнати. Русофилството е пътеводната евразийска звезда на носталгиците по съветското робство, а Ботев вече не им трябва като “комунист”. И като не могат да опровегаят неговата опозиция на своята русофилска позиция, просто го премълчават в това негово качество. 

И ни най – малко не смятат да се извинят за поруганата от тях  негова памет в годините, когато подмениха кръста на неговия паметник на връх Околчица с петолъчка. 

НА СНИМКАТА: Откритият през 1930 г. паметник на Ботев на връх Околчица сръста на върха.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НА СНИМКАТА:  Обезобразения с петолъчкта през 1947 г. по време на съветското робство паметник на Ботев на връх Околчица

 

 

 

 

 

 

 

Това “безразличие” не е ли убийствено, г-н русофлски президент Радев?

Share on Facebook