Разхождате се по главната, слизайки от Римския стадион надолу, подминавате Халите и малко по-надолу завивате надясно към бар „Мармалад”, стигайки до там, отсреща виждате малко клубче с дървена дограма, автентични мебели и стени, окичени с картини – това е „Баския”.

Името на клуба не ви говори нищо? Значи не сте чували за Жан-Мишел Баския, американски художник, поет и музикант с африкански произход, който е оставил следи в изкуството под различни форми. И двамата собственици са фенове на този господин, та оттам и името.

Сегашното разположение на арт-кафето не е мястото, където за пръв път „Баския” отваря врати, не е дори второто, а е третото. Началото на историята на клуба започва през 2010 година на мястото на сегашния „ Бий Боп”, намиращ се в близост до турското консулство. Там „животът” му не е колко знае колко дълъг – само година и 3 месеца.

Следваща спирка за „Баския” е Капана, но в другия край на улицата , на която се намират в момента. За жалост или не, поради конфликт със съдружници, там въобще не се стига до отваряне и така следва известно замразяване на проекта. Паузата не е кратка, около две години, тъй като тогава се ражда дъщеричката на двамата собственици – Константин и Ева. Тяхната упоритост обаче има своя резултат през есента на 2013 година, или поне се стига до наемане на текущото помещение.

Поредната спънка се оказва, че имотът е част от сграда, която е паметник на културата и там се почва чакането за разрешително от съответното министерство. Това продължава почти една година. Празна година – плащане на наем без ползване на помещението.

Все пак бившият магазин за домашни потреби се превръща в арт-клуб. Оттам нататък нещата започват да се нареждат, докато не почват проблемите за тротоарното право, или използването на маси пред заведението. Тъй като „Мармалад” има такива маси от среща, няма как и „Баския” да поставят от тяхната страна, защото биха възпрепятствали пътя на линейка при евентуална нужда.

В крайна сметка, и този казус е решен и възходът на клуба е налице. Спойкоствието и автентичността, които струят от „Баския”, придърпват минувачите в Капана все повече и повече. Обзавеждането и интериорът не оставят безразлични своите съзерцатели. От дъските от пода на бившия магазин е направен сегашният бар. Това и няколко стола са най-старите вещи там - повече от 30 години история.

Почти всички мебели също са автентични, като изключим масата на малката сценичка, която е съвременна. Рафтовете зад бара и дограмата също не са направени отскоро. Всичко това е само малка част от чара на арт-клуба. Картините по стените, които се сменят всеки месец, тапицираните диванчета с картина на Жан-Мишел, страхотните топли напитки и вино са другите козове на „Баския”.

Както повечето собственици в Капана, Ева и Константин правят това, което обичат, а не толкова бизнес. Не е ли това, което всички искаме? Въпреки трудностите да продължиш да се бориш, за да постигнеш целта си – за това се разказва в тази приказка.