Българският паспорт отваря вратите на притежателите си до 169 държави в света без да им се изисква специална виза. През миналата година броят на свободните за пътуване дестинации с български паспорт е бил 153.

Това показват новите данни от ежегодното проучване на Henley Passport Index  , цитирани от Klub Z.

В своята прослава на великото ( за тях) тоталитарно минало българските носталгици винаги имат готови отговори и за най – тъмните страни на “светлото минало”. Какво ли могат да отвърнат на факта, че в днешно време, благодарение на демокрацията ( който ни била отнела много, според Корнелия Нинова ), България се нарежда на 16-о място в класацията на страните, чиито лични документи са най-ценни. В пъти по-напред в тази класация от любимата им Русия, която е на 47 място. Нейните граждани могат да пътуват без визи в 118 държави без визи. 

 

 

Да припомня, че паспортите, издавани от НРБ ( на снимката), практически не значеха нищо. Не само тези за вътрешна употреба ( каквито в СССР т.н. граждани дори нямаха, а колхозниците си бяха крепостни селяни без право да напускат селото без разрешение от милицията и партийното началство). 

На чуждите студенти в столицата на победилия комунизъм Москва също беше забранено да напускат града без специално разрешение от милицията. Което теоретично означаваше, че на път за летище Шереметиево, далеч извън пределите на Москва, всеки такъв чужденец можеше да бъде арестуван по формален признак като нарушител на разпоредбите.

За да се пътува където и да било в чужбина, включително при сълагерниците от соцлагера, всеки български гражданин ( сред огромното мнозинство правонямащи) трябваше да получи изходна виза от милицията. Това, както вече отбелязах, напълно обезсмисляше наличието на международен паспорт. Освен за правоимащите , както тържествено и официално се наричаше една каста от самозначили се помежду си с връзки несменяеми управници на държавата. 

 

В този смисъл резултата е 153 на нула в полза на днешния български паспорт, ако изобщо може да се сравнява с онази гротеска от времето на НРБ.

Признавам си във връзка с това, че въображението ми не може да роди евентуален що-годе смислен аргумент в полза на пълното безправие на отделната човекоединица по времето на тоталитарното ни процъфтяване. Което не значи, че желаещите да упорстват в своята носталгия не могат да извадят нещо от универсалния си арсенал, богат на глупости. Като “ да, ама сиренето  струваше стотинки”.

Така е. Сиренето в капана е направо безплатно. 

Share on Facebook