Най – после един “разкаран” журналист, продуцент на предавания в случая дори, да отгърне малко завесата на медийното задкулисие. Това прави дългогодишният главен продуцент на БНТ Робърт Ковачев, уволнен на 9 май. http://clubz.bg/68088-robert_kovachev_da_te_uvolnqt_ot_bnt_veche_e_kompliment

Проговарянето на г-н Ковачев е наистина рядък акт на противопоставяне сред многото случаи, когато уволняваните, маргинализираните или “просто” изпадналите в немилост пред началството журналисти са принудени да мълчат. Устите на журналистите като правило у нас са запушени от вкусните по начало клаузи в договорите за високо заплащане, което обаче може да им излезне през носа чрез наказателни бумерангови мерки, ако тръгнат да си търсят правата.

В този смисъл искам да отдам дължимото на проявата на Робърт Ковачев като изключение от тъжното правило. Съгласен съм и с констатацията му, че натискът върху журналистите в България се осъществява чрез “публични екзукуции”, макар да не си спомням БНТ да е проявявала под каквато и да е форма солидарност с моето публично екзекутиране преди повече от 12 години.

Спомням си обаче друго и с риск да налея вода в мелницата на екзекуторите на Р. Ковачев ще го споделя. Нали се борим за истината!

Моя милост беше поканен в едно от първите издания на предаването “Рефендум”, създател и продуцент на което беше Робърт Ковачев. Т.е. трябва да е било преди около 7 години. Не бих си позволил да оценявам своето единствено участие в “Референдум”  като успешно, ако това не бяха сторили тъкмо неговите стопани. Скоро след това те отново ме поканиха, което няма как да стане без да са преценили изявата ми като успешна или полезна по някакъв начин. Аз обаче отказах  на Робърт Ковачев в дълъг, почти едночасов разговор по телефона в разгара на лятото на 2011 г. Не пожелах  да присъствам заедно с персона, с която имам дълга предистория на лично омерзение от интриги и доноси по мой адрес в публичното пространство и в задкулисието. Мога да разговарям с всекиго, когато трябва, но не се чувствам длъжен да лицемернича в случай, когато мога да си го спестя без това да е “краят на света”.

Това обаче се оказа краят на моите участия в публицистиката на БНТ, сведени постепенн до нулата. Просто изчезнах от нейните радари. С малки изключения ( за известно време в предаването “Денят започва с култура”), които потвърдиха правилото: “екзекутиран бях” или за отмъщение, че съм упражнил правото си на отказ и с това съм обидил някого, или бях награден с тази форма на отрицателно внимание “за цялостно творчество”.

Казвам “награден” без ирония. Защото самият Ковачев заявява сега, че възприема уволнението си като комплимент и признание. Точно така. Отдавна със се почувствал така, но не само във връзка с факта, че бях “награден” с личната намеса на цял един президент и медийните му слуги в БТВ, но и на БНТ след това. Там на практика се солидаризираха с моето екзекутиране чрез отстраняването ми от техния екран като гостуващ коментатор с поне четвърт век предистория в тази медия, вкл. и като водещ на публицистичното предаване “Още” ( ноември 1992 – март 1993 г.)., заради което бях заплашен с отрязване на главата, която да се търкаля по стълбите на БТА, както се беше изразил депутатът от ДПС Иван Палчев.

Щеше да е разбираемо от БНТ да ме прогонват от екрана си под мотото “не ставаш вече”, ако в същото време не бях продължил да бъда гост на други телевизии, някои от които с по – голяма аудитория ( за интервютата ми за световни медии да не споменавам). Пявявах се все пак другаде. Не често, но достатъчно, за да се поддържа споменът за моето съществуване и да разярявам онези, които продължават да ме разпознават и нападат физически по улиците на София по политически, най-вече русофилски подбуди.

При една случайна среща, в рамките на разговор, който не беше предизвикан от мен ( тъй като не искам да се оплаквам или да се натрапвам), Вяра Анкова, тогавашен директор на БНТ, изрази учудване от факта, че не съм “интересен” на публицистичните предавания във ведомството й. Най-малкото не беше “забелязала” да има такова нещо. За доказателство, че струвам нещо, тя ми предложи да дублирам Бойко Василев по време на годишния му отпуск като водещ на “Панорама”.

Отказах предложението на Вяра с аргумента, че напускайки БТВ като водещ на конкурентното предаване “В десетката” съм си дал обет да не позволявам да ме подритват чрез подхвърлени оргизки от медийната трапеза за радост на онези, които организираха моята “екзекуция”. Пък и бях поканен за водещ на “Панорама” като титуляр точно преди да предложат на Бойко Василев, но се наложи да откажа тогава защото вече бях дал съгласието си да правя свое предаване в БТВ.  И сега да бъда двойник ( допио, както казват на певците, подготвяни за дубльори в операта) на бившия ми приятел Бойко, който така и не можа да ми обясни ( докато все още си говорехме) защо така упорито не забелязва съществуването ми като гост в неговото предаване?

Робърт Ковачев може и да не знае за тази оферта на Вяра Анкова. Както и самият Бойко Василев, който не присъстваше на разговора и щеше да бъде изненадан да научи, че съм се съгласил.

Като съм тръгнал да споменавал имена на колеги, издигнали се в кариерата си в БНТ , с които съм смятал, че би трябвало да сме заедно в името на демократичната журналистическа кауза, ще трябва да констатирам, че този синдром явно е заразен. Защото същото се случи и с отношенията ми със Севда Шишманова, която вече не ми казва “добър ден”. Защо? Не можа да понесе критиката ми в собствения ми блог, а не от някакъв конкурентен телевизионен екран ( още по – малко от екрана на БНТ), че авторекламата на БНТ чрез пресъздаване на собствената й история като “50 години възход” без грам самокритичен поглед върху миналото й  обслужва носталгията по комунизма.

Междувременно спряха да ме канят и на свои светски събития. Вероятно се възмутиха от написаното от мен в блога ми, че е връх на лицемерието от екрана да защитаваш върховенството на закона, а на ведомствената веселба в столично заведение да си уреждаш ( интересно с какви средства?) да бъде разрешено пушенето в нарушение на закона. В следствие на което моя милост си тръгна мълком. Освен всичко друго излиза, че ме четат, но внимават да не ме цитират – дали от натегачество пред властите или поради все същата грандоманска убеденост, че са велики чрез заслужено заеманите постове и не трябва да правят “реклама” на някакъв си екзекутиран маргинал?

Сега Вяра Анкова, Севда Шишманова, Робърт Ковачев и др. са отстранени от БНТ както те отстраниха моя милост от “своя” екран. Един по един ги разкараха. Минават по моя път ( макар и не съвсем, защото някои от тях си намират нови началнически места).   Без каквато и да е форма на колективна съпротива от страна на екзекутираните. Направо да ти е приятно да си им палач, който се надсмива над индивидуалния им плач.

Бойко Василев е друг случай. Той е като Швейцария – удобно изключение за важните фактори наоколо, за които този остров на неутралитета е удобен, за да си влагат бисерите в гарантирания трезор на текущата политическа пропаганда, разпределена по квоти.

Не искам да банализирам разговора, но ситуацията прилича твърде много на описаната в онзи стих от немския пастор Мартин Нимьолер, превърнал се в притча, в която той разказва, че не е протестирал срещу арестите на нацистите докато накрая, когато дошли да арестуват него, вече нямало кой да протестира – всички  потенциално протестиращи били вече арестувани.

Честито на наградените. И да се благодарим, че България все пак е малката Русия – нали сме свикнали да се задоволяваме с малко. Защото в Матушката, откъдето е прекопиран този модел на усмиряване на демократично мислещите журналисти, направо ги убиват.

НА СНИМКАТА: Разпознавйки ме на улицита, този застаряващ агресор, разминавайки се с мен, ме нарече миналата седмица зад гърба ми на улицата “идиот”, но не посмя да го повтори очи в очи, когато го снимах. Случаят не е най-меродавна илюстрация към горния текст, но е част от тезата ми за “вредата” от появяването по телевезията.

 

Share on Facebook