„Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?“

(Първо послание на ап. Павел до Коринтяни 3:16)

Учителя Петър Дънов:

„Първо трябва да се започне с пречистване на тялото. Това е една от вашите задачи. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не — човек е красив, докато е добродетелен.”

 („Узрял плод“, 05.05.1932)

Храненето като свещенодействие:

„Обикни храната и яж с любов, за да използваш разумно енергията ѝ. Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която приета с любов, обновява организма. Обаче, ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията.”

(„Методи на природата“, 02.03.1922)

 

„Храните са материализирани мисли на същества, които стоят по-високо от нас и тези мисли се трансформират у нас, когато ядем плодове и зеленчуци.”

(из „Акордиране на човешката душа“)

Качеството на продуктите:

„Някой път донесли една баница, хубава отгоре, хубаво разточена със сирене, но брашното развалено. Сиренето и то не е прясно, а пък и маслото не е хубаво, и направили баница. Ако аз не ям от това разваленото нещо, те се докачат. Оставете такава баница с развалено сирене. Вие трябва да знаете дали тази овца е била здрава. Той десет пъти псувал, докато направи това сирене, онзи, който млял брашното псувал, който правил маслото, псувал и казват: „Отлична баница.” Напсуваните работи не са хубави. С любов да е работена. Аз бих желал ето каква баница: Ти ще садиш сам житото на нивата и ще пееш. Като го сееш – ще пееш. Като расте – пак ще пееш. Като жънеш – пак ще пееш…. Ще имаш една овца, от която ще доиш млякото и ще пееш… Такава баница направете и ще ви кажа, че е отлична.”

(„Добрият брат и добрият баща“, 15.12.1937)

 

Смесването на храните:

„Който иска да бъде здрав, не трябва да смесва храните. Ще ядеш една храна и като се смели, тогава ще приемеш втора.”

 („Проявеният живот“, 03.10.1943)

„Представете си, че ви дам череши, сливи, круши, грозде, ябълки, мушмули – дам ви десет вида плодове. От всичките изведнъж ли трябва да ядете? Най-хубаво е да се разпределят, да има разстояние, като ядете един вид плод от друг вид. Най-малко един час, два, три или четири часа. Тогава, ако ви дам десет кошници, 39 часа ще ви вземе, докато ги изядете или за 40 часа вие трябва да опитате всичките плодове. Ако сте умен човек, ако сте гениален, ще ви трябват 40 часа. Ако сте талантлив – 30. Ако сте обикновен – 20 часа, пък ако сте някой будала – 1 час.“

(„Добро и зло“, 11.11.1938)

Избор на храна:

„Природата е създала всевъзможни храни и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна. Всеки човек, всеки народ, всяко общество трябва да избира подходяща храна, която да дава най-добри резултати.”

(„Старият книжник“, 29.06.1919)

(Във връзка с това и Ванга казва: „Билките от една страна лекуват само хората, които живеят в нея. Така е определено. Всеки да се лекува със своите билки.“)

 

„Всеки човек трябва сам да намери своята храна, както това правят животните… Относно избора на храната, Природата е вложила в човека вътрешен инстинкт или вътрешно чувство за разпознаване. И ако човек се върне към своето първично състояние на чистота, той ще дойде до положение да различава коя храна е добра и определена специално за него.”

(„Хигиена на живота “, 02.08.1931)

 

„Физическата храна трябва да бъде разнообразна, но природосъобразна. При това, колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-чиста храна трябва да употребява.”

(„Четирите полета“, ООК, 05.11.1930)

 

„За да познаете коя храна е чиста и здравословна, следете как се отразява върху мислите, чувствата и постъпките ви.”

(„И рече Исус“, 06.04.1930)

 

„Каквато и да е храна не яж, избирай хубава храна. Ако не е хубава храната, откажи се от нея. Гладът е за предпочитане пред лошата храна.”

(„Радостта“, 02.04.1933)

„Който иска да бъде здрав, да яде готвено от човек, който го обича.”

(„Новото в живота“, 22.08.1943)

Хранене след изгрев и преди залез слънце:

„Казвам: Самовъзпитание е нужно на човека! Ако иска да яде грозде, той може да яде и среднощ, но трябва да се качи на своя самолет, да вземе със себе си кошницата с грозде и да стигне слънцето. Щом го стигне, свободно може да яде. Правило е: Човек трябва да яде след изгрев слънце и преди залез слънце. Преди изгряването на слънцето не е добре да се яде. При сегашните условия на живота това правило не може всякога да се спази, но който иска да живее редовно, той трябва винаги да го има предвид. Правете този опит в продължение на една година или на няколко месеца, да видите какви резултати ще придобиете. Човек трябва да измени своя начин на живеене, ако иска да създаде в себе си характер.“

(„Силните течения“, 09.03.1927г.)

 

Консервите: „Сегашното консервиране на храната представлява отлагания, утайки, които причиняват различни болести.“

 („Напразно Ме почитат“, 03.06.1923)

 

„Яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица.“

(„Да ви даде“, 15.12.1929)

 

„Аз съм даже и против консервиране на плодове. Консервирането на храните говори за израждане на човечеството. Докато храните се консервират, всякога ще съществуват болести… Консервираната храна пречи на правилното развитие на човека. Който се храни с консерви не може да отиде при Бога.”

(„Ще ме видите“, 16.11.1930)

 

„Една храна, която се е развалила, дръжте я навън, изхвърлете я! Всеки ден – прясна храна!”

 („Трите картини“, 06.01.1937)

Влияние на различните храни:

За Житото и Хляба:

„Житото е по-полезно от всички други храни и плодове, които сега съществуват. То прави най-голямата услуга на човечеството.”

(„Наука за живота“, 13.03.1940)

„Хората казват: „Наука е това да мелиш житото.” Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излита, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава?”

(„Влязоха в ладията “, 24.11.1929)

 

„След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило своята жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Ето защо най-добре е житото да се не мели, да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари поне и в този вид, докато е още топло, да се яде. Ако остане жито от днес за утре, то не трябва да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито.”

(„Отношение на простите истини към човека“, 22.09.1926)

 

„Добре е да ви обичат хората, но още със ставането си от сън да опечете хляба си и след това да го ядете заедно с близките около вас. Не оставяйте хляба за другия ден… Ще кажете, че сухият хляб е по-хранителен. Аз не вярвам в това.”

(„Единствената връзка “, 20.02.1938)

 

„В кой вид житото е по-хранително – варено жито или печен хляб? – Според мене вареното жито е по-хранително от хляба.”

(„Новото знание“, 10.06.1932)

 

За плодовете:

„Всеки Божествен плод има своето велико предназначение. Следователно, ако се храниш с ябълки, ще придобиеш едно качество, ако се храниш със сливи, ще придобиеш друго качество.”

 („Родени от Бога“, 05.01.1944)

 

„Всеки плод служи за проява на една или друга добродетел в човека. Разнообразието на добродетелите ще зависи от употребата на различни растения и плодове за храна.”

(„Благо и леко“, 29.05.1927)

 

„При сегашните условия не е добре да се храните само с хляб или само с плодове, това е крайност.”

 („Беседа за учителите и майките като възпитатели“, 19.08.1920)

„Ябълката не се заключава само в материята си. Тя носи живот в себе си… Колкото по-прясна е ябълката, толкова повече живот съдържа… Яжте всякога пресни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизнените сокове от тях.“

(„Опити“, 20.06.1923)

 

„Едни храни събуждат физическата енергия, други – чувствата, а трети – умствената енергия…

– Орехите карат човека да мисли.

– Черешите са отлични за симпатичната нервна система и помагат на онзи, който има затягане, запичане на червата. На стиснатия човек дай череши, плодове.

– Крушата е интелектуален тип, тя спада към умствено-жизнения темперамент. Ако искаме интелигентност, трябва да ядем круши.