Вчера снимка, на която се вижда как полицай помага на майка с количка, умили социалната мрежа Фейсбук. Хиляди потребители ахнаха от жеста на мъжа в унифрома. Фотосът бе озаглавен "Има надежда". Впоследствие обаче майката на снимката разкри каква точно е била ситуацията и как се е стигнало до нея, като разказът й контрастира с това, което виждаме на фотоса.

Не става ясно дали авторката на снимката е имала намерение да покаже умишлено полицията в добра светлина или просто наистина това е видяла, но заблудата за хилядите, реагирали на поста в мрежата, бе налице. В последните месеци станахме свидетели на заснети добри жестове от страна на органите на реда и в това няма нищо лошо, стига това да е истината. 

Какво разказва майката Ивелина ви публикуваме без редакторска намеса:

 

"Понеже явно днес са ни снимали в гръб, в една нелепа ситуация и виждам, че снимката ми се разхожда из всякакви страници, ето и мнението ми като майка, която всекидневно в момента се сблъсква с приятни изненади:

Под снимката, чието заглавие гласи “Има надежда” трябва да кажа, че виждайки я би ми станало мило, НО понеже аз съм жената в гръб, с количката държа да Ви кажа как се стигна до тази “мила сцена”. Събитието се развива днес (26.04.2018г.) в гр. София преди обяд, мястото е подлеза отстрани на Моста на влюбените. Понеже въпросния мост е затворен за преминаване на граждани без пропуски и всеки път отказват да ме пуснат да мина с количката от там, този път(понеже бях без приятелката ми, с която повечето пъти си помагаме да сваляме количките във въпросния подлез) реших да помоля някой от тримата полицаи да ми съдейства със свалянето на количката. Разговорът протича по следния начин: 

- “Здравейте, ще можете ли да ме пуснете да мина с количката през моста?”
- “Съжаляваме, но няма начин. Изрично ни е забранено да пускаме дори жени с колички.”
- “Добре, а дали мога да помоля някой от Вас да ми съдейства да свалим количката поне по тези стълби тук?”
- “Долу има рампа, госпожо!”
- “Да, знам, но количката ми не минава по рампата. Ако може някой да дойде с мен, за да я свалим?”
- “Оф, добре.”
Тръгваме, момчето все пак ми помага да свалим количката. Докато вървим надолу му благодаря още няколко пъти, а той ме пита:
-“Ти пък къде си ми тръгнала с тая количка, та и с детето да ми се разхождаш баш в центъра???”
. . . ТЪЖНО. . .
Отзад снимката изглежда трогателна, истината обаче е че в повечето случаи трябва да се помолиш на някой да ти съдейства. 
. . . СТРАННО . . . 
Кавалерите намалят. Жените са тези, с които по- често сваляме и качваме количката.
ОГЛЕДАЙ СЕ ОКОЛО ТЕБ. УСМИХНИ деня на някой случаен човек като му съдействаш. "