Пловдивчанката Калина Паскалева се появи преди няколко години в публичното простраство като една от изкусителките в родно реалити. В пълен разрез с представите ни за това, как една красавица като нея се реализира в живота по лесния начин, тя реши да заложи на писането и вече има издадени 2 книги. Преди няколко дни Калина се отдаде на уникален проект, за който смелост едва ли биха събрали голяма част от родните журналисти. Тя замина за Кербала, за да снима документален филм. Калина бе придружавана от българският военен Тодор Станков и опертора Славян Стойчев. Освен да я въведе в бившата военната зона, Станков отговаряше и за нейната сигурност. Той бе част от частта, която бе нападната от терористи в Кербала през 2003-а година. Тогава камион зареден с експлозиви атакува българската база Индия. Петима български военнослужещи загубиха живота си в атентата.

Калина замина за Кербала, Ирак на 9 април. Скоро документалният й филм ще бъде излъчен в една от големите телевизии у нас, а вестник "168 часа" ще публикуват поредица репортажи.

Ето част от нейните впечатления от няколкоднвения й престой в Ирак, които тя бубликува в нейния фейсбук профил:

10.04.2018

"През 2003 година “Шишан” е най-опасният квартал в Кербала. Нашият контингент патрулира в него с риск за живота - в продължение на два месеца, после му забраняват. В началото извършват пеши патрул съвместно с американците със задача претърсване. Днес предишните обитатели на “Шишан” са изселени и в него са настанени семействата на мъчениците ( загиналите в борбата с ИДИЛ ). В него е пълно с млади хора, някои от тях дори говореха английски. Група млади жени се показаха зад ъгъла на вратата на къщата си и любопитно ме следваха с очи. Помолих да вляза при тях да се запознаем. Гледаха ме ококорено, но усмихнати. Макар да не ме разбираха. Бях облечена с тениска с къс ръкав и леко скъсани дънки, носех само шал на главата си. Само едно момиче, на 15 години, говореше английски език от тях. На изпращане ме помоли да се снимаме с нейния телефон, защото баща й не разрешава с моя. Стана ми много мило, а за довиждане ми каза “I love you.”. Винаги съм обичала да разговарям с непознати хора и смятам, че тяхната енергия е много по-чиста, а емоцията неподправена. Присъединих се към групата момчета, които чакаха отвън и едно от тях ми каза, че за него е радост да бъдем гости на Кербала, вече бяхме споделили, че сме българи и те бяха чували за нас. След 5 минути дойдоха полицаи, която ни обясниха, че е забранено да се снима без разрешително. Освен това ни попитаха и дали знаем, че се намираме в Ирак. Да, знам къде съм и вярвам, че хората, с които се запознах в квартал “Шишан” днес заслужават едно по-добро бъдеще утре."

12.04.2018

"Уроците в университета на живота не свършват до последния ни дъх. По ирония на съдбата база “Индия”, в която смъртта си намериха петимата български герои - 29-годишният майор Георги Качорин, 26-годишният старши лейтенант Николай Саръев и офицерски кандидати Иван Инджов (36), Антон Петров (26) и Свилен Киров (25), днес е медицински университет. Там иракските деца се обучават не да отнемат животи, а да ги спасяват. Първият наш военен контингент, изпратен в Кербала 2003 г. във време на война, е без необходимата подготовка, без нужната екипировка и без обучение за действия при терористична атака. Но му се налага да се сблъска с конфликтна обстановка и да се научи как да оцелява. На 27 декември 2003г. дава жертви. Жертви, за които сегашният заместник-губернатор на Кербала Али Хусейн Ал Маяли споделя, че са били много мили, млади момчета, които не са правили проблеми в града. В началото местното население ги смята за окупатори, но скоро разбира, че не са такива. Той си спомня, че камикадзето в колата-бомба, убило нашите рейнджъри, е било вързало себе си за волана и педала на камиона. След влизането му срещу базата последвала и стрелба от покривите на съседните сгради.

В момента на атентата, сегашният заместник-губернатор на Кербала се е намирал на 200 метра. Там е бил позициониран и щабът, в който той е бил доброволец ( участвал е в организирана младежка група, която след свалянето на режима на Саддам Хюсеин, пази университети и училища ). “Ние не сме гледали на българите като на врагове, знаехме, че не са изпратени да воюват с нас. Приемахме ги по различен начин от американците и затова не сме направили лоши неща срещу тях.” - ми сподели той по време на официалната ни среща за документалния филм, който подготвям в памет на българските войници, загинали в Кербала на Черната Коледа. С негово разрешение влязохме и в университета и местните ни показаха маршрута на колата-бомба. Разказаха ни колко тежък взрив е предизвикала тя и дори за тях, които са свикнали на атентати, било много жестока атака. “Всичко беше в прах, ранените бяха навсякъде.” Когато застанах пред останалата част от база “Индия” , ми заседна буца в гърлото... Истината за гибелта на тези момчета е добре известна на българското правителство, изпратило контингента ни тогава там. Министърът на отбраната - г-н Свинаров, също я знае. Повече от прекрасно. И тук, в Ирак, я знаят. И не се страхуват да я изрекат на глас. Пред мен, 15 години след атентата. Поклон пред майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерски кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров. И нека благодарим на Тодор Станков, защото без неговата адекватна реакция жертвите можеха да бъдат много повече."

13.04.2018:

"Снощи проведох изключително важна и интересна среща в джамия Ал Имам Ал Хусейн в Кербала, сърцето на шиитите. Още с влизането ни, един от духовните водачи, разпозна Тодор Станков. Твърдеше, че го е виждал и помни добре. Извършена е операция на българите в малка джамия в близост до джамията Ал Имам Ал Хусейн, съвсместно с американците. След преговори хората, които са били взети за заложници по време на Поклонение, са били освободени. Въпреки изключителната си заетост, председателят на Шейх Абд Ал Махди Ал Карбалаи ( говорител на Систани за Кербала, който също ни приветства с “Добре дошли!” ) Шейх Хайдар Ал Хилли се съгласи да му задам няколко въпроса, свързани с близкото минало. Сподели, че много добре си спомня българския контингент, както и атентата в база “Индия”, насочен към него на 27 декември 2003г. Шейх Хайдар Ал Хилли назова и конкретен човек, в който се съмнява за поръчител - водач на милиция от 25-30 хил души, ученик на бащата на Муктада Ал Садр. Българите са имали задача - да атакуват и заловят въпросния в къщата му известно време преди терористичния акт, в който загинаха петимата български герои - 29-годишният майор Георги Качорин, 26-годишният старши лейтенант Николай Саръев и офицерски кандидати Иван Инджов (36), Антон Петров (26) и Свилен Киров (25)."

15.04.2018:

 

Преди да замина за Кербала, приятелите ми ме съветваха да се откажа, защото обстановката в Ирак е изключително тежка и бързо променяща се - в градовете често се обявява извънредно положение ( в сайта на Външно министерство също пише, че не е желателно пътуването на български граждани към Ирак ). Там се води война с “Ислямска държава” ежедневно. По време на престоя ми имаше опити за терористична атака, както и задържане на камикадзе в дните на Поклонението. Ще ви дам рапорт от първия ден : На 9.04 ИД поема отговорност за атака извършена североисточно от Багдат и за убийството на 7 войника от иракската армия.

Също от 9.04 ИД поема отговорността и за двоен самоубийствен атентат в провинция Анбар - 7 иракски войника са убити и 13 цивилни. Из Ирак има много спящи клетки на ИД, срещу които шиитите се борят. “”Ислямска държава” е изградена от сунити, но сред инструкторите на боиците има и европейци”, това ми разказа един от местните в Кербала. Той също се е бил срещу тях за кратък период. Показа ми огромен белег на ръката си. Случката, която няма да забрави никога, е срещата му с 15 годишно бременно момиче. Попитал го кой е бащата, а то му отговорило, че не знае. Било грубо изнасилено от 15 човека, членове на ИД. В разговора ни понечих да запаля цигара, но той ми каза да не го правя, особено на публично място, защото може някой да ме види. Според “Ислямска държава” пушенето е самоубийство, а щом не е за тяхната кауза, е грях и бива жестоко наказвано. Не са били малко случаите на хората с отрязани ръце от ИД заради тютюнопушене.

Според моя събеседник членовете на “Ислямска държава” получават по 500 долара за да отстрелят 60 патрона по шиити. Всеки участник ги получава ден за ден.

В Кербала, сърцето на шиитите, е по-спокойно сега. Няма членове на ИД, но по улиците е пълно с полиция, армия и милиция ( доброволци, защитаващи фамилиите си ). Тежко въоръжени са, всеки от тях е с калашник. Има много чек-пойнти, през които преминаваш за да стигнеш от един квартал в друг. Снимките по улиците са забранени, от мерки за сигурност. Всеки гражданин, загинал срещу ИД, е обявен за мъченик. Попитах едно 25 годишно момче дали се страхува. То ми отговори, че преди е било много уплашено, загубили е много от своите приятели ( убити са от “Ислямска държава” ), но днес се чувства по-спокоен. Влиятелният шиитски водач аятолах Али ал-Систани издава фатва, с която призовава своите последователи да защитават свещените градове и да се противопоставят на ИД. За един ден са се събирали 300 000 доброволци.

Предполагам ще се зачудите защо ви разказвам всичко това. Сега ще поясня. Преди да бъде изпратен българският контингент в Ирак, нашите рейнджъри, са били уверени, че отиват на мисия в следвоенна обстановка. Оказва се, че това изобщо не е така. Там все още има война, за която те не са подготвени, нито обучени как да се справят при терористични атаки. Нямат боеприпаси, имат само своята смелост. Местните разказват, че за нашите момчета е било чист късмет, че са пратени в Кербала ( там положението е било по-леко ), но също така казват, че имало много спящи клетки от “Армията на Махди”, които са ги наблюдавали и ако са били останали за по-дълъг период, са щели да бъдат ликвидирани. Днес, всички ние се страхуваме от ИД, без да знаем историята за нейното създаване, без да сме запознати с нейните методи на действие, защото имаме късмета да не сме обект на действията й в България. Потокът на бежанците в нашата страна е сведен до минимум. Но има подръжници, които смятат, че сегашната атака срещу Сирия, е закъсняла. Много по-рано е трябвало да се започнат действия за свалянето на режима на Башар Асад. С оглед на пътуването си смятам, че военните действия не водят до решение, а до разпалване на конфликт.

П.С: Изпитвам голяма гордост от действията на нашите войници в Ирак. Поклон пред загиналите герои. Не сте забравени!