Или колко е важно да се получава редовно заплата, не в рубли Какво е общото между българите, Доналд Тръмп, говорителката на руското Външно и Жорж Ганчев? Добре, де, Жорж вероятно е просто фантазьор, но останалото си е така. Днес всички ние имаме празник, празника на лъж… на шегата. Най-забавен и с най-голям мащаб напоследък твори американският президент. Обикновено нещата, които казва, рязко се различават от нещата, които прави, а мнението му се мени поне три пъти от сутринта до вечерта. За него казват, че всички пръсти са му средни, което в превод означава, че не бива да му се доверяваш много-много. О, пардон, това не го казваха за него, а за един премиер от тази страна на океана, когото всички познаваме. Но у нас тия работи хич не са толкова смешни, за сметка на това мащабът им е много по-голям. Ето например да вземем… не, не, не допълвайте веднага БСП. Дето твърди, че е лява и че е демократична, ха-ха. Има и по-големи лъжци от бесепето обаче. Например СДС. Помните ли ги? Корнелия Нинова, Волен Сидеров, Богомил Бонев. Ох, простете, наистина не исках да пиша за БСП. А и стига сме се заяждали с хората, то Юлия Кръстева от Париж се оказа Сабина от ДС, та ще намираме мана на разни хора, дето от царисти станаха националисти например. Просто ние още се учим. И като в училище принципът на финансиране е същият – ученикът върви след парите.  Според вас коя е най-голямата лъжа, с която са ви пързаляли в живота? Аз веднага се сещам за един крем за лице, който освен че хидратира кожата и задържа водата в нея като в бройлер от супера, изглажда всички бръчки, предотвратява появата на нови, подмладява с 5 до 7 г., оправя тена и настроението, прави очите по-блестящи, а живота по-обещаващ, лови всички свободни радикали, елиминира азотния окис и въглеродния диоксид и ухае на незабравки. Еми наистина миришеше на незабравки. Обаче за другото… Мислех да го продам на „Фолксваген” (то и цената му беше колкото на един малък автомобил) като решение за проблема им с газовете, но те вече сами са се сетили сигурно. Другото голямо лъжене пада, като се обадиш на интернет доставчика си. Или пък на мобилния си оператор. Знаете, онова там: “Вашето обаждане е важно за нас, моля, изчакайте”. Колко да е важно, като вече втори ден не ми вдигат? В класацията си поставям и оня ресторант в центъра на София, който предлага горещо шкембе “Поздравът на готвача”. Нито беше горещо, нито имаше шкембе, но пък извадих рибена кост от него. Готвачът май не е получавал заплата напоследък. Не може да се сравнява по размах обаче с колегите си, поддържащи софтуера на “Алекса”. Колеги по недадени заплати, предполагам. Иначе програмистите също се пошегуваха с продукта на фирмата си. Сещате се какво е “Алекса”, нали? Онова компютърче, което може да ти пуска музика, да казва какво е времето, колко е часът, да настройва будилника, да отговаря на въпроси на няколко езика и дори да разказва тъпи вицове. Та постъпили оплаквания във фирмата, че нощем “Алекса” съвсем спонтанно започвала да се смее зловещо. Ей така, отиваш тайно до хладилника, за да отмъкнеш парче торта въпреки диетата, отваряш лекичко вратата, посягаш към сладкиша, докосваш шоколадовата глазура и изведнъж се чува “Му-ха-ха-ха, хо-хо-хо, иииииии“. Кошмар! Но пък колко ефективно за диетата. По-неприятно е оплакването от клиент, че “Алекса” неприлично се подхилквала всеки път, когато обяснявал на жена си, че са го забавили в офиса. Докато разбере, че не жена му, а роботчето се смее, човекът се развел. Затова е хубаво хората във фирмата ви да си получават заплатите. Като казах заплати, ето това е най-голямата шега в България през последните 20 г. Добре, през последните 50 г. Всъщност имало ли е въобще време у нас, в което заплатите не са били виц? Сега у нас ситуацията е или си на заплата, или си на еврофондове. Те надминаха и най-смелите шопски лафове от рода на: “Я ги лажем, че работим, они ме лажат, че ми плащат”. Само дето в ЕС още не са се научили, че при нас много минава и номерът с “Другия месец ще ти платя за по-миналия”. Та все още лъженето е еднопосочно. Вземаш едни 200 000, купуваш с тях 100 коня и ги натирваш в планината, па се почва едно ядене, едно пиене. Или пък кандидатстваш за водопровод, получаваш парите и правиш чешмичка. Образно казано. Не е като ние първи да сме открили тия възможности, де – гърците колко време пързаляха Европата, ехеее. Докато ги хванат, и къщи си настроиха, и пътища, и хотели, и кораби. Щото те са малко по-балами от нас, та като вземат европейските пари, до всички стигат. У нас сме по-прибрани, не раздаваме европарата току-така, който я спечели, за него си е. Познавам една бизнесменка, която например успява да взема пари от ЕС, прикотква инвестиции от американци, пътува редовно до Париж и Лондон, възползва се с пълни шепи от благата на гнилия капитализъм, а всъщност работи за руснаците. Ма за тях било пробоно, казва, от любов. Всъщност не само една такава познавам. Общото между повечето е, че не са на руска заплата и рубли са виждали само на картинка. Не знам защо им казват рубладжии, политическата работа у нас се върши само в конвертируема валута, даже и днес. Празник, празник, ма цветята са с пари.