Четиво ( не само) за варненци.
Във връзка със срещата във Варна между лидери на ЕС и турския президент Ердоган, която като нищо ще бъде обявена за историческа от нашенски медии, припомням някои истfрически факти, свързани с отношенията между Турция , Европа, възникваща България и надникваща зад всичко това Русия, за която Варна и Крим са били скачени съдове. Факти, които не са много известни у нас, меко казано. Защото целна на съзнателно поддържаното невежество е да бъдем благодарни само на Русия, както настоя Гундяев, пратеникът на Кремъл в София на 5 март т.г.
Текстът няма претенция за изчерпателност. Също така няма да включва въпроса за руския военен терор срещу бомбардираната от руски кораби Варна през 1916 г. Но някои по – стари факти, свързани с многоъгълника Русия, Варна, Европа, Турция и България ( на финала), които са полезни за ориентацията на нашето място край Ориента.
През Кримската война ( 1853 – 1856 г.) , предизвикана от Русия срещу Османската империя по формален повод ( нямащ нищо общо с освобождението на славяни, православни и още по-малко на българи), Варна е важна османска военна база. От нея към театъра на бойните действия в Крим заминават съюзническите англо-френски войски, нанесли в крайна сметка унизително поражение на Русия в една война, която слага край на мита за руското военна непобедимост, паразитиращ върху спомена от включването на Русия в заключителната фаза на европейската съпротива срещу непобедимия преди Наполеон.
Руският разгром в Кримската война, в която варненското пристанище изиграва важна логистична роля, предопределя серия от събития на дипломатическия фронт, довели до твърде колебливото, но взето в крайна сметка решение на Русия да се реваншира за унижението чрез поредната си война с Турция ( 1877 – 1878 г.), формулирана за първи път като “освободителна” спрямо православни и славяни на Балканския полуостров.
Османците се борели през юли 1878 г. в рамките на големия пазарлък в Берлин да си запазят Варна. И са били на път да успеят. Изтъкнали факта, че Великобритания е окупирала Кипър и за компенсация желаят от Европейските сили да им бъде оставена Варна. Русия била на път да се съгласи поради невъзможност да противостои на османско-английския тандем по този въпрос, макар руската доктрина да е била основана на желанието империята да зовоюва българския плацдарм като предмостие за следваща експанция в подходящ момент към мечтаните “топли морета” .
Ето защо Русия помолила своя съюзник, ако не и покровител Бисмарк, за когото българите не подозират дори, че е изиграл ключова роля за войната, наречено след това от Русия освободителна. Без волята на Бисмарк, тя просто нямало да се състои. А след войната Бисмак удрял по масата всеки път, когато преговарящите му гости отхвърляли руските предложения, в резултат на което София била запазена в рамкита на Княжество България и станала столица на България, а Варна била спасена за България от османските претенции
В решителния момент на спора се намесил германският домакин на конгреса Бисмарк.
На 27 юни късно вечерта немският канцлер неочаквано се явил в резиденцията на турската делегация в параден мундир, с каска, което придавало официален характер на визитата и го правело по – внушителен. Той отправил към турските дипломати следния строг ултиматум: Варненската крепост трябва да бъде предадена на Русия. Това трябва да стане в най-къс срок.
Варна е безвъзратно загубена за Турция и ако турските делегати продължават да упорстват по този въпрос, те само ще увредят на своята кауза.
След този доста груб ултиматум турската делегация се отказала от искането си и въпросът за Варна бил решен в благоприятен за Русия смисъл” (Константин Косев и Стефан Дойнов, “От Шипка и Плевен, до Сан Стефано и Берлин”, изд. “Захарий Стоянов”, София, 2018 г., стр. 431 – 434 )
Ето така Варна останала в пределите на България и днес е домакин на европейска среща с Турция, на която не присъства Русия. Не е случайно твърдението на руски публицисти и дипломати след войната от 1878 г., че Русия всъщност е претърпява диплроматическо поражение и единствената й постигната цел в нея ( ако не броим присвояването на Бесарабия) е укрепване на русофилството в България. Неговите корени са закопани в съзнателно създадения от Русия интрига със Санстефанска България, чиято обреченост е била добре известна на самата Русия, договорила се предварително още преди войната с Австро- Унгария и Великобритания да не се допусне създаването на “голяма славянска държава” на Балканите.
Share on Facebook
