Руски интелектуалци ни нарекоха "неблагодарници", президента ни пък го окачествиха като "човек в кавички". И ние нададохме вой до небето.
Така трябва, след някой си позволява да обижда народа ни и държавния ни глава. Спор няма. Въпрос на самочувствие и на национално достойнство.
Но има един въпрос, който всички лекичко сякаш позабравяме. А той е защо се докарахме до тук?
Вече ще станат 30 г., през които ние бълваме негативи срещу Русия. Не се уморихме да й лепим какви ли не грозни етикети, да я наричаме с най-скверни слова и да я слагаме в списъците на най-черните. Нищо добро отникъде не се чу.
И в черния хор далеч не бяха само наши интелектуалци. Даже тяхното сквернословене минаваше незабелязано. Защото не можеха да надкрещят политиците. Разноцветни партийци, в това число и червени, обявяваха Русия за голяма опасност за България, призоваваха НАТО да идва да ни пази от "нейната агресия". Стигнахме до том президентът Росен Плевнелиев да обявява война на Москва. Сутрин ставаше и вечер си лягаше с Русия.
На тържествата за националния ни празник 3 март през годините политици се чудеха как да замитат под килима името на Русия, която искат или не има единствена заслуга за нашето Освобождение.
И защо е цялата тази наша истерия? За да се харесаме на нашите "нови братя"?! Да, обаче никой не обича страхливците, подмазвачите и предателите. Как да са сигурни новите ни "братя", че както се кълняхме във вечна любов на Москва, а сега се обърнахме с цялото си вероломство към нея, няма да го сторим и с тях при удобен случай?!
Хайде стига сме се делили на русофили и русофоби, "мръсни ченгета" и дисиденти, комунисти и демократи и какви ли още не! Минаха времената на противопоставянето. Нали уж искаме обединение?!
Защо се засегнахме от думите на руските анализатори и от речта на патриарх Кирил, а забравихме ние какви ги вършихме. Нали не ни е обидил Путин, Медведев или дори депутат? Тогава щеше да е знаково. Истината е, че на руският патриарх не му отива да държи политическа реч. Не е християнско. Но за това той да му мисли.
Руснаците са изключително религиозни хора, ужасяващият болшевизъм не успя да сломи вярата им. И за тях патриархът е много голям авторитет. Затова не прощават, ако някой посегне на него.
Удобно прилагайки двойния стандарт, в момента ние приличаме на ощипани госпожици. Хайде, стига!
Автор: Албена Борисова
