“Никой отвън няма да определя отношението ни към нашата история”

“Никога и в никакъв случай няма да се примирим с недопустимо менторстване отвън!” http://www.vazrazhdane.bg/ne-dopuskame-mentorstvane-otvyn/

Не сте виновни, че грешите, ако си мислите, че тези декларативни думи са изписани по повод скандалното поведение на руския патриарх Кирил в София на 5 март, размахал пръст на българския президент Румен Радев и чрез него на българите, които поучава назидатално в прокурорски дух на кого имат право да благодарят. Констатацията “ никой няма право определя отношението ни към нашата история” е направена доста по-рано във връзка с “Луков марш” в защита на самия марш. Чрез нея движение “Възраждане” възразява на западните възражения срещу тази демонстрация.

“Кой да знае”, че само няколко седмици по-късно пратеникът на Путин, цигареният бос, притежателят на милиарди от цигарена контрабанда, носител на часовник за 35 000 долара ( по Валери Симеонов) ще се развилнее така в София и възванието на “Възраждане” да не допускаме отвън да ни казват как да тълкуваме историята си ще се окаже колкото “пророческо”, също толкова актуално и илюстративно за факта, че наистина никога не бива казваш никога ( ако стоиш зад принципи, а не на проруски позиции в България).

Бегъл прочит на постулатите, зад които стои въпросното движение – видно от сайта му, показва призиви да избираме между “нормалността и Европейския съюз”, омраза към Запада изобщо и любов към Русия. Варненското движение “Възраждане” на Костадин Костадинов, стъпило върху такава  стандартна платформа, събра цял процент подкрепа на последните национални парламентарни избори.

 

Вероятно и по тази причина е припознато от БСП като съюзник – цял процент, кой ти го дава!- и приобщено към протеста в София, на който Костадинов, Нинова, Елена Йончева, Таско Ерменков и прочее съмишленици застанаха на първа линия пред митингуващите. Нищо, че БСП превърна възраженията си към “Луков марш” в шумен скандал ( усилвайки ефекта от него).

 

 

“Шегите” на превъплащенията във връзка с това кой кой е днес и какъв беше до неотдавна продължават и с “патриота” Сидеров. От една страна той го играе малък пред големия руския патриарх, поради което не можел да коментира думите му, а от друга направо се вживява в ролята на негов говорител. А парадоксалното е, че макар да изглеждат взаимно изключващите се “величини”, и двете твърдения са верни: Сидеров хем е малък, хем на практика е говорител на руския интерес в защита на незащитимата позиция на арогантния руснак , облечен в патриаршеска власт.

Освен факта , че Кирил е патриарх на най-голямата православна църква ( сякаш това му дава правото да се държи гаменски спрямо домакините си в България, която е очовечила Русия по християнски) Сидеров изтъква себе си като богослов ( единственият дипломиран в днешния парламент, според негови наблюдения) и напада от тази позиция колегата си от коалицията Валери Симеонов за истините, които изрече по адрес на руския владика и неговото поведение. Трябвало да се извини на Кирил, защото иначе обиждал Бог ( тук вече Сидеров се натоварва и с функциите на Божи говорител).

Сидеров се изказвал и по-различно ( през 1993 г.) по темата за бога в интервю за списание “Клуб М”:

„Божиите заповеди не ме интересуват. Биха ми действали, ако действат на всички. Кой е Бог? Няма такова нещо. Аз съм си Бог.” – 14 години по-късно завършва богословие.  http://hotnews.bg/n/Istinata-za-golite-snimki-na-Volen-Siderov-18+.20144.html

През онзи период Сидеров е бил на обратното мнение за съветска Русия. Ето няколко извадки от статията му “Да освободим Альоша от наряд”, публикувана през 1991 г. във в. “Демокрация”. 

 

“Съветската армия е страж на мира” – тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия”. Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила. Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”.

За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира през четиридесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-а в Афганистан, през 91–а в Литва… Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж… Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата.

Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това”.

Хубавата новина насред тази клоунада е, че вождовете на русофилството у нас са самоходна негова антитеза, отблъсквайки българите от подобна фома на “патриотизъм”. В това отношение Сидеров постигна днес нови успехи, отричайки в интервю за БНТ същестуваването на българския народ, който се бил появил от нищото благодарение на руската армия. На практика  той погреба по този начин Българското възраждане, хайдушкото движение, четническите борби, революционните комитети на Левския и самия него – нима Апостола не е знаел, че прави саможертвата си именно за “несъществуващите” по онова време българи!?.

Но най-вече, когато става дума за църковните дела, Сидеров зачерква  борбата на българите за църковна независимост, водена повече срещу Русия, отколкото срещу султана. Той в крайна сметка удоветворява исканията на борбените българи, докато Руската православна църква веднага анатемосва българската победа със схизма срещу възродената от пепелищата независима екзархия на българите.

Ако на такова антибългарско сквернословие и чуждопоклоничество учат богословите у нас, то не бива да се чудим, че българският народ е доста “кривославен” в своя скепсис, сблъсквайки се лице в лице ( векидневно и с любезното сътрудничества на телевизиите) с подобни рекламни лица на циничното русофилско нагаждачество.

От русофилството няма да ни освободят никакви “русофоби”. На нивата на това добро дело копаят неуморно раболепните русофили. Рано или късно трудът им ще разчисти бурените на задушаващата любов към Матушката.

Share on Facebook