България се тресе от скандали. Коментарът ми тук е буря в чаша водка.

Но в личния си блог не мога да не маркирам личното си впечатление от още един, свързан колкото с моята личност, толкова и с принципа на свободата на словото.

Днес се състоя второто дело срещу мен, предизвикано от управителя на Област – София, атакиста Илиан Тодоров. Съди ме за обида и клевета. Първото дело беше отложено заради факта, че от името на тъжителя не бяха предоставени документи, изискани от съда.

Съобщих този факт в този блог и се оказва, че той е предизвикал гнева на моя атакистки преследвач. Неговата защита поиска днес в съда процесът срещу мен, частно дело, от което Тодоров иска да спечели 60 000 лева, да продължи при закрити врата. Видяло му се е тъжителя, че истината, която споделям публично, го заплашва.

Съдът отклони това нахално, според мен, искане с мотива ( цитирам по памет, да ми простят юристите), че не става дума за дело, свързано с националната сигурност.

Възразих, че ще продължавам да пиша истината. А тя е, че тъжителят се опитва да ми затвори устата, включително като вече се заканва да ми образува нови дела за статиите, чрез които го критикувам. С това упорито настояване да се прояви като обвинител №1 срещу моя милост определено ще блесне като най – обиденият от мен сред онези многобройни политици, които критикувам в блога си в моите близо 6 хиляди публикации за 10 години, през които в ivo.bg посещенията към момента, когато четете този текст, вече наброяват 38 милиона.

Опитите на управляващите ( ако не броим забраната да коментирам в Радито и Телевизията на НРБ от пролетта на 1989 г. заради публичното ми настояване на форум в НДК Тодор Живков да подаде оставка)  да ми затворят устата датират от 3 юни 1993 г., Тогава правителството на проруската групировка Мултигруп се опита да ме уволни неправомерно от поста главен директор на БТА. Заведох дело във Върховния съд и го спечелих. Конституционният съд потвърди правотата ми . Постанови, че правителството няма право да уволнява директора на БТА, защото в конституцията пише, че това може да стори само Народното събрание.

По онова време, когато гражданското общество беше още живо, всеки ден под прозорците на моя кабинет в БТА се събираха десетки хора, скандиращи подкрепа за моята съпротива срещу произвола на властта.

Граждани дойдоха и днес в съдебната зала, изпълниха я и пейките не стигнаха за провостоящите, които показаха безмълвна солидарност срещу атаката на атакиста. 

 

 

 

Правостоящите, апропо, обикновено са по-прави от седналите върху трона на властта, наричани “правоимащи” по времето на откровения цинизъм, когато милиони хора бяха “правонямащи”.

Share on Facebook