Не познахте, не бързайте да ме подозирате в мания за величие…Решението е на голямото жури от дебили, премиер, президент и техния Пеевски.

Доста десетилетия отказвах да празнувам и дори да приемам подравления на Ивановден с аргумента, че съм кръстен Иво по настояване на майка ми, която не е искала да съм Иван, както се казваше един от дядовците ми. И тъй като изглеждаше нелюбезно да отбивам поздравите на многобройните добри хора, които не знаят тази подробност и ме поздравяват на Ивановден – а и за да избегна досаждането с повторението на въпросната (пред)история всеки път и всяка година – съпругата ми Роси ме посъветва да спра да се дърпам. Така и направих. Предадох се.

В скоби казано, наследницата на името и ината ми, кръстена също Ива ( не по мое настояване, но за моя радост все пак), втората по “старшинство” от многобройните ми дъщери, продължава да отказва да празнува на Иванов ден. Използва за целта шегата, употребявана и от мен близо половин век, че празнува на Седмицата на гората, защото смята, че е наречена на върбата Ива. “На инат” тя стигна далеч за годините си: важен фактор е в момента в оформянето на визията на сайта на най-тиражния вестник в Европа.

Не че съм имал нещо против името си, но едва напоследък осъзнавам колко съм го подценявал. Ами че то се оказва все по-важно, направо върховно по своята символика в нашата татковина в наши дни. Да си Иво в тази държава напоследък е все по – значимо, готино, престижно, забележимо, забележително, знаково, скандално ( т.е. готино и значимо едновременно ).

Вижте само проф. Иво (Христов), който обяви 80 на сто от българите за дебили!

Уж разни хора, политици ( което е почти същото), цели партии и т.н медии му се обидиха, но въпросните 80 на сто изобщо не дадоха знак, че са обидени, а останалите 20 на сто се поласкаха от високата професорска оценка на Иво ( Христов), надявайки се да попаднат сред позитивно оцененото малцинство в неговата класация. Цели 80 процента от българите се съгласиха да бъдат бичувани от Иво (Христов) чрез мълчанието си.

Иво ( Христов), най- ярко червендалестият, макар и формално безпартиен днешен комунист, се превърна по този начин в класик, когото дори и най-заклетите му врагове цитират.

“Прав беше Иво ( Христов) за дебилите”, провикват се един през друг всякави взаимно съгласни противоречащи си коментатори всеки път, когато искат да кажат, че народът дебилно си трае по някакъв казус.  С което се доказа правилото, че да се изтаковаш във вентилатора е упражнение, което ти гарантира вниманието на оцапаните и омирисаните потребители на твоето физиологично облекчение.

Този Иво (Христов) обаче е детрониран от първото място сред носителите на това име от един друг Иво Христов, началника на кабинета на президента Румен Радев. Лично премиерът Бойко Борисов снизходи да го спомене на 14 февруари поименно в телевизионно интервю с обвинение във връзки с Делян Пеевски.

Това е чест, каквато ( измежду носещите името Иво) само аз бях заслужил досега, когато в телевизионно позвъняване до Нова телевизия на 16 юни 2014 г. Борисов ме нарече “идиот” и то именно защото съм казал ден по-рано от екрана на същата медия, че Пеевски е автор на идеята Борисов да прекрати на 20 февруари 2013 г. премиерския си мандат с цел да организира завръщането си на върха чрез (на)бързо организирани предсрочни избори.

Споменавайки кабинетният началник Иво ( Христов) с намеци, че е свързан с Делян Пеевски, властелинът на изпълнителната власт възбуди реакцията на президента. Държавният глава Румен Радев не издържа на изкушението да вербализира важността на “понятието Пеевски” и часове по-късно го употреби отново, защитавайки с контраатака своя Иво ( Христов) от премиера Борисов и от анатемата някой да си помисли, че Пеевски може да има нещо общо с доброто име на президента и антуража му.

Паническото разграничаване от Пеевски , явно без Радев да разбира това, на практика открои този юнак като голяяям проблем на държавата, вкл. на държавния глава и на всеки, които иска да избяга от клеймото на близостта с депутата от ДПС.

Тази битка на титаните чрез “против” и “за” Иво ( Христов) в крайна сметка достигна своя апогей в рамките на денонощие.  На сцената се появи писмено централната фигура в драмата Делян Пеевски. С подигравателния тон на машинист, който “кара влака” и кара най-видните вождове да се карат заради него, Пеевски призова двамата бивши генерали да се държат като “големи момчета” и да спрат да го одумват, защото това било от полза за …Иво Прокопиев.

Бинго!

Начертайте си мислено ( може и графично) схемата:

В страната с преобладаващите в нея 80 процента дебили ( по проф. Иво Христов) с един президенски чиновник ( Иво Христов) се занимават в дуел с халосни думи държавният глава Радев и премиерът Борисов, които си прехвърлят го(в)орещия картоф Пеевски – “върховен хищник” във фабулата дотук.

Самият Пеевски обаче, без някой да го пита, сам откроява един друг Иво ( Прокопиев) като най-важният фактор на върха на личната си пирамида по неговата значимост ( медийна, финансова и т.н.). А щом факторът Пеевски, с когото се замерят обвинително президент и премиер, селектира Прокопиев като най-голям проблем за него, значи точно този Иво печели състезанието по важност между адашите си в държавата. Честито на победителя в кастинга за “най-Иво” в днешна България.

Пеевски явно е върховният арбитър в спора за това кой Иво е най- важен в държавата. Ето защо неговата оценка, разпространена в медиите вчера, трябва да се види в цялата й пълнота, представяща пълничкия младеж като шеф на журито в шоуто за излъчване на върховния Иво в България днес.

Говорит тов. Пеевски, началник на положението в България, който разобличава претенциите на всеки друг Иво за величие:

“Във връзка с вчерашното телевизионно интервю на премиера Бойко Борисов по bTV и днешното изявление на президента Румен Радев, в които неоснователно бе използвано моето име, заявявам следното:

Не познавам началника на кабинета на президента Радев – Иво Христов, като същият никога не е работил за мен.

Не приемам замесването на моето име с това на премиера Борисов, по начина, използван от президента Румен Радев, тъй като нямам и никога не съм имал бизнес-интереси или други обвързаности с премиера.

Считам, че не е сериозно премиер и президент, от висотата на тяхната позиция, да ме използват в опит за разрешаване на съществуващите между тях, или между техните администрации, проблеми, както и да се упражняват върху името ми, особено с подобна неприемлива за институциите, които представляват, риторика.

Каквито и проблеми премиерът и президентът да имат помежду си, лични или институционални, да ги решават занапред като големи момчета, генерали, без да намесват един депутат от опозицията, защото аз нямам никакво отношение към техните спорове за самолети, танкове, търгове или разни комисии.

С тези си действия и забъркването на името ми в техните търкания, премиерът и президентът се поставят единствено в услуга на хора като Иво Прокопиев и олигархичните кръгове около него, чиито задкулисни бизнес интерес аз разобличавам през моите медии”.

Share on Facebook