За пореден път виждаме доказателство как действа Русия и нейната пропаганда у нас: върви по коловозите на историята, утъпквани 45 години с веригите на съветските окупационни танкове с многобройни дати, две от които успяха да ни пробутат чрез местните си помагачи за национали празници на България.

Поводи, взети от историята и разгледани под увеличителното стъкло на “благосклонните” медии в България могат да се намерят буквално всеки ден. А ако няма такива в старата история, Москва се грижи да ги сътвори в наши дни.

Днес е например измисленият преди 10 години от ( машината за външна пропаганда на) Путин празник на руската димпломация.

 

 

В духа на създадената вече традиция руският посланик Анатолий Макаров отново положи венци пред открития в разкоптите на историята ценен за днешната руска доктрина граф Игнатиев- символ на руското мракобесие като вътрешен министър, но рекламиран и реанимиран в България напоследък усилино поради едно много удобно за Кремъл обстоятелство: бил е яростен противник на всичко западно и водил самоотвержена лична битка европейското влияние да не се настани сред българите ( подробности от собствените му откровения по тази тема очаквайте в новата ми книга).

Както излиянията на Игнатиев в неговите “Записки”, така и откровенията на посланик Макаров издават истинските помисли на Русия във връзка с България и българите.

 

Ето само малка част от циничните самопризнания на Н. Игнатиев за какво са й на Русия българите:

“Живейки в дружба със султана и резпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на единоверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите да оставим султаните в Константинопол да доизживяват дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно-влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците”. 

Как да се постигне трайно налагане на така формулираните руски имперски цели? Игнатиев впряга в отговора една от най-откровените си българофобски тези, която лично той е обслужвал всеотдайно с действията си като активен борец срещу българската църковна независимост:

“За да бъде властта ни здрава и и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер” ( Н.П. Игнатиев. “Записки 1875-1878 )”, превод от руски Велислава Димитрова, изд. Отечествен фронт, София 1986 г. , стр. 51, 52)

 

Запитан от в. “Труд” да коментира отношенията между София и Москва, Макаров предпочита за пореден път да набляга на чувствата между народите – особено на българската любов към всичко руско и лично към него.

в. “Труд” пита:

“В доклада за състоянието на националната сигурност на България Русия е посочена сред заплахите за страната ни. Възможно ли е и това да е сред причините за „ледената епоха“ в отношенията ни”?

Макаров отговаря:

“ Въпросната част от доклада нямаше как да не предизвика учудването ни. Откакто съм в България успях да посетя много градове. Провел съм и много срещи с представители на ръководството на страната ви, а също и с обикновени граждани, и никога не съм усещал никакъв страх от Русия. Не вярвам, че тези, които са гласували този доклад, наистина смятат Русия за заплаха за националната сигурност на България. По-скоро ми се струва, че тук е проработила „блоковата дисциплина“. Надявам се тази неконструктивна политика в бъдеще да отстъпи място на открития и изпълнен с доверие диалог. Ние сме готови за това, въпреки подобни неприятелски жестове.”

Къде е уловката на самопризнаието в думите на Макаров? Пратеникът на Кремъл не отрича, че зад констатацията за същестуването на руска заплаха за България се крият факти. Отказът му да коментира това “обстоятелство” издайнически разкрива, че той не може или не е упълномощен по-скоро да отрече причините да имаме страхове от мечката, която прави всичко възможно всички по света да се боят от нея. И България не бива да прави изключение…

Колкото до основната руска опорна пропагандна точка, според която народът тук обича Русия, а управниците не са представителни за този народ, е израз на голямо нахалство в духа на вица за пияния, която се изрепчил в яда си на жена си : “тези деца не са от теб” !

Първо, един чужд посланик не може да бъде говорител на народа в страната, в която пребивава. Неговите правомощия опират до това да приказва от името на държавата си и нейния народ ( доколкото руският изобщо има думата в рамките на московската авторкация и самодържие).

Второ и също толкова важно: думите на Макаров поставят в унизителна светлина официална София като непредставителна демокрация и са зле прикрита обида към липсата на национална воля тук. В превод на недипломатичен език, Макаров обвинява българските власти, че са марионетки на Вашингтон и Брюксел, с което дава тон за подражание на атакистко-популистките настроения сред московската пета колона у нас.

Има и трето: Макаров ще си разиграва по този начин коня ( троянския), докато сервилните ни спрямо Кремъл управници водят по отношение на Русия политиката на Борисов , сведена до “ да не дразним Путин”. Щом приемат да бъдат шибани по този крайно недипломатичен начин с руската дипломатическа нагайка, могат да се сърдят предимно на себе си, ако случайно изобщо ги боли от унижението. Защото да не реагираш на обвиненията, че си едва ли не жертва на “блоковата дисциплина”, означава да се съгласиш, че нямаш собствено мнение, но и също така, че проявяваш солидарност със западните съюзници от немай къде, а не по своя воля.

 

Share on Facebook