В сайта “Дневник” се появи снимка, която показва ефекта от лицемерието на управлението от името на гражданите за ЕВРОПЕЙСКО развитие на България.
“Така се спазва забраната за пушене в “SWEET BAR&GRILL” в “Младост 3″. На всяка маса има пепелник и се пуши. На всичкото отгоре е пълно и с деца.”
Уточнявам по въпроса за лицемерието: става дума конкретно за илюстрация на управлението на Фандъкова, свещената крава на гербаджийската власт, която никога не върви с рогата напред, за да се хареса на всички в ро(к)лята на кротката кошута – просто тревопасно, безопасно за когото и да било в лявото, дясното, междинното пространство управляващо животно ( политическо, като началника й Борисов, когото величаят в този смисъл неговите коментаторски апологети).
Как Фандъкова да наложи европейския закон, без да ядоса бълващите за собствен кеф тютюнева отрова ( вредна за някакви си деца и прочее безправни субекти на тютюневата агресия)? Ако наложи закона, както е наложен по безпрецедентен начин в София със веткавичното санкциониране на нерегламентираното паркиране на автомобили ( значи може!) , кметицата само може да ядоса многобройните пушещи избиратели ( в държавата, която е на водещо място в света по тютюнопушене), възползващи се цинично от удобното за тях статукво. Същевременно би настроила срещу себе си не по-малко наглите кръчмари.
Да си правиш сметката без кръчмаря би трябвало да е губеща политика. Не и тук, не и у нас. Защото кръчмарите се грижат за уреждане на сметките предварително. Чекът, подписан от тях, определя поведението на получателите.
Фандъкова и компания са заложили на печелившата тактика в рамките на съединението между властовата пасивност и кръчмарската ефективност: и кръчмарят сит , и Председателството цяло.
“Съединението трови слабите”, би трябвало да гласи разшифровката на лозунга, с който посрещаме тук европейските си гости.
Не бих могъл да направя подобна снимка в кръчма поради простата причина, че не съм достатъчно прост ( като за това управление, базирано на вота на простите). Престанах да посещавам заведения, в които се подиграват със закона и правата на пасивните потребители на тютюневия порок. Няколко пъти се опитах да противодействам и се оказах “екстремист” ( както и по други въпроси, когато у нас човек се опитва да защитава нормалността).
Насред Председателството, толкова любимо и авторекламно на управниците, в най-големия столичен квартал , пушат и плюят на закона, уж вдъхновен от европейските норми.
Апропо, снимката, която виждате, очевидно е направена от човек, който е внимавал, да не се афишира. Нещо като “скрита камера”, употребявана в ситуация, когато се върши нещо нередно, но снимащият си дава сметка, че трябва да се пази от извършителите на нередностите. Защото хората, които са на страната на закона у нас, са в положението да се крият в редките случаи, когато изобличават закононарушителите.
Share on Facebook
