Неделя е. Време за черкуване. Но поради дългогодишното прекъсване на тази традиция по с(ъ)ветски причини, българският народ е загърбил хилядолетния си навик. Отказаха го от него слугите на култа към с(ъ)ветското превъзпитание на нацията. Постигнаха за десетилетия това, което османските завоеватели не са успели за половин хилядолетие. Как не им благодариш от левичарски, споделящи позиции!
И ето че в днешния неделен ден един такъв, който има слабост към всякакви мегаконсервативни теории и практики, но от крайно ляв пиедестал, се провикна гороломно от екрна на една от най-гледаните местни телевизии с благодарност към църквата, че е анатемосала дяволската Истанбулската конвенция, която по втория начин ни посяга чрез третия пол на пола, честта, достойнството и най-вече на българщинАта:
“Искам да благодаря на православната църква. Евала! Някой се опитва да обърква децата ни, а те заеха много ясно, хубава и точна позиция”, каза в “Събуди се” будителят Андрей Слабаков.
По-точно не може да се каже: евалла и машаалла!
Който не вярва в основателността на така формулираната позиция, да изгледа кадрите с оня поп, който друса кючек, които обиколиха мрежата тези дни.
https://www.youtube.com/watch?v=UFipHKCvqPA
Ако ли пък някой възрази, че соловата акция на пияния поп не е представителна за правоверните другари с чернита раса, може да се наслади и на друго видео с колективно изпълнение на пияни попове, мятащи гюбеци- то е от 2010-та година. https://www.vbox7.com/play:1083ada6
Много правилно е да се прави връзка с източния произход на явлението чрез това “евалла”, но и да сме попски правоверни и заклеймяващи покварата на пустия му джендър.
Думата идвала от думата “джендем”, т.е. ад , както най-сериозно заяви ловчанският митрополит Гавраиил НА СНИМКАТА – с най голямата бяла брада, сред делегацията на БПЦ по време на дискусията за Истанбулската конвенция в Софийския университет миналата седмица https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/mitropolit-gavriil-korenyt-na-dumata-dzhendyr-oznachava-ad-2074709).
Ето защо на ултралевия Слабаков му иде отвътре да стори поклон на тези защитници на българщинАта със сочното турско евалла – хем е обратно на българщинАта, хем отразява истината.
Можем да си говорим много за произхода на “обратността” и да стигнем чак до Спарта, където тогавашните командоси, най-ефективните войни на античността, не само са били “обратни”, но и са били длъжни да бъдат такива. Групирали са ги по двойки по любов, за да си пазят гърба – така да се каже- в боя. Водели са го с ярост и с лична мотивация, несравнима с нищо друго. Няма в историята по-мъжествен от техния подвиг на Термопилите, когато само 300 спартанци спират пълчищата на азиатския деспот Ксеркс , забавят похода му и в крайна сметка спасяват корените на западната цивилизация от тяхното ранно изкореняване и така предопределят хода на историята по начина, по който я познаваме.
Но да оставим далечното минало и дългата традиция по отношение на “обратността” в Изтока, Ориента и Балканите – все люлки на цивилизацията ( и разврата от всичките му мислими и немислими разновидности). Да се обърнем с дължимото умиление на застаряващите към времето на собствената ни памет към годините на нашата младост. Какво се случваше тогава в привидно пуританската среда на т.н. соц?
Бил съм малък, за да знам, но по – късно се разчу, че “обратните” ги съдят. Имало процес срещу доста известни интелектуалци, но го пазели в дълбока тайна – вероятно защото са се опасявали, че не само социализмът се предава по полов път ( според откритието на др. Антон Кутев). Всъщност истинската причина за маниакалната тайнственост при борбата с “недъзите на обществото” беше да се прикрие срамотията на простотията, според която да си “обратен” е болест. Чак в днешно време обаче се присетиха да я припишат на Запада, защото такава е московската мода в лицемерниченето.
Едва като гимназист научих от свои съученици, които се хвалеха с личен принос в борбата срещу “обратните”, че на този фронт се води истинска ръкопашна битка с предизвестен победен край за “добрите”. “Обратните” ги хващали в тоалетната на Докторската градинка в София, биели ги и ги хвърляли в езерото Ариана. Героите от този сюжет се наричаха “отрядници”, т.е. не са били просто хетеродоброволци, а верни синове на партията, изпълняващи своя идеологически дълг да вкарат чрез едно социалистическо кръщене в правия път безпътните. Замествали са днешната църква, демек.
Да се чуди човек, след толкова концентрационни чистилища- от Белене до Ловеч и т.н., как изобщо е оцеляла “обратността” в битността на пречистения с огъня и меча на Партията чисто нов социолистически човек. За да достигне до наши дни, прероден вече като истински поборник на българщинАта, до правоверността на соцпартията и рамо до рамо с църквата да клейми явлението като западна заплаха за хетеросексуалното ни добруване ( нищо, че то е ялово също, след като не дава плодовете чрез които да преборим демографската криза).
В Чехия, където се е родил митрополит Гавраил, ( но специализирал за поп в Москва и това явно му се е отразило по неотразим начин) , се бореха за “социализъм с човешко лице”. У нас, следвайки указанията на Кремъл и примера на руската мащеха ( защото тъкмо Руската православна църква наказваше българската със схизцма десетилятия наред), поповете се пребориха за православие със социалистическо лице.
Share on Facebook
