Протестиращите срещу “най-зеленото правителство в Европа” ( според премиера Борисов http://clubz.bg/63071-bojko_borisov_po_zeleno_ot_nasheto_pravitelstvo_nqma) се множат: хиляди демонстрират в София и в 19 града в България в защита на природата ( в Пирин, но май не само по този повод).

Плюс в доста градове в чужбина.

НА СНИМКАТА: Демонстрант с плакат, на който се вижда снимка на Андрей Сахаров, бащата на водородната бомба на СССР, който се превърна в най-големия противник на съветската ядрена доктрина, в дисидент Номер едно срещу съветския комунизъм и Нобелов лауреат за мир.

Посланието , според мен, е че справедливите каузи побеждават, макар и да си сам срещу държавата, какъвто беше случаят с преследвания от съветските власти академик Сахаров.

По повод демонстрациите в 19 града в България с днешна дата, напомням: когато протестите срещу търсенето на природен газ в Добруджа ( спонсорирани от руския интрес България да не се откачи от руската си зависимост от вноса природния газ) се организираха в 12 града у нас в един съботен ден на 14 януари 2012 г. , премиерът Борисов ( да, същият!) толкова се впечатли тогава, че нареди след броени дни на депутатите си да гласуват мораториум не само върху добива, а дори по отношение на проучването за наличието на природен  газ в България. http://www.mediapool.bg/prorodozashtitnitsi-v-dvanaiset-balgarski-grada-izlyazoha-na-mitingi-sreshtu-shistoviya-gaz-news188433.html

Питам на сравнителна основа: ако протестите в 12 града срещу проучванията за газ в Добруджа преди 6 години предизвикаха цял парламенатарно гласуван по волята на Борисов мораториум, защо сегашните демонстрации в 19 града не му влияят по подобен начин? Или  по липсата на руска диктовка в този случай не му е важно да се събразява с някакви си протести – па макар и далеч по – представителни на картата на България ( и на света) от онези преди 6 години?

Не, не става дума само заедна планина, както казва Мануел Малеева на кръгла маса в София.

“Събрали сме се днес, за да поговорим за Витоша. Ще започна с това, че тук, както и в казуса с Пирин, не става дума просто за една планина.

Кой плени Витоша?

Планините, плажовете, горите ни, те са само пробен камък – за наглостта на опонентите ни, но и за нашето търпение, за това ще позволим ли да превземат нашата земя и – още по-лошо – да ни обърнат едни срещу други.

Сигурно вече сте чули какви ли не версии за подбудите, стоящи зад позицията ни за Витоша. Получихме дори обвинението, че политизираме темата. Да, признаваме си го с гордост: точно това правим. Защото помним, че “политик” означава “човек на града”, а “политика” е умението заедно да обсъждаме и решаваме какво да се случва с града и държавата ни. Да политизираме темата за Витоша за нас означава да я направим достъпна, да покажем значимостта ѝ и да потърсим почтеното и добро за София решение.

Не искаме да спираме развитието на туризма в най-големия парк на столицата. Всъщност в казуса с Витоша има само една машина, която трябва да бъде спряна. Машината за лъжи.

Тази машина се задвижва колкото от безхаберието на властта и интересите на недобросъвестни бизнесмени, толкова и от страховете ни – много български и съвсем разбираеми. Страхът, че няма на кого да се доверим. Страхът, че всички са маскари, платени и “нечии хора”. Страхът, че в България залежите от почтеност са на изчерпване.

Оставим ли тези страхове да ни водят, отваряме широко вратата пред машината за лъжи. Колкото по-добре опознаем тази машина, толкова по-бързо ще се освободим от влиянието ѝ. Оставим ли я обаче да вилнее из страната ни, ще изгубим не само Пирин и Витоша – ще изгубим правото и привилегията да се наричаме общество. Защото това е голямата цел на машината за лъжи – да раздели българския народ на отделни, недоверчиви, лесни за пречупване и манипулиране хора.

На такива хора можеш всичко да им вземеш – плажовете, планините, правото на избор, а накрая и достойнството.

Вярвам… всъщност не – знам, че няма да позволим това да се случи.

Ще завърша с едно наблюдение: гербът на София съдържа в себе си отговора на въпроса защо сме се събрали днес тук. В горния десен ъгъл имаме изображение на Улпия Сердика, взето от антична монета. След него идва църквата “Св. София”, един златен балдахин, под който е изобразена статуята на Аполон Лечител – като символ на минералните извори и планината Витоша. От тях само Св. София ни е останала: ларгото на Сердика “реставрирахме” с итонг, минералните извори си стоят неупотребявани, а планината ни е недостъпна.

София не заслужава това. Крайно време е да си върнем града. Витоша е само първата стъпка”.

http://www.mediapool.bg/prorodozashtitnitsi-v-dvanaiset-balgarski-grada-izlyazoha-na-mitingi-sreshtu-shistoviya-gaz-news188433.html

Share on Facebook