В концептуалния модел на Министерството на труда и социалната политика се предлагат три варианта за изплащане на втора пенсия, които зависят от размера на натрупаното.

Ако натрупаната сума в частния фонд не гарантира дори 20% от минималната пенсия, човек ще трябва да си изтегли всички пари - еднократно или разсрочено. 

Вторият вариант е ако сумата е между 20 и 50% от минималната пенсия, могат да се изберат т. нар. "програмирани плащания" - те са периодични, може да са еднакви или различни във времето, според това как ще се споразумее осигуреното лице с пенсионния фонд. 

Третият вариант е, когато натрупаната сума е над 50 % от минималната пенсия - само и единствено тогава човек ще може да получава пожизнена пенсия.

КТ "Подкрепа" предлага всеки човек да може да избира един от трите варианта. Това заяви пред Радио Пловдив Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа". Тя сподели личното си опасение, че за да може човек да избира, трябва да е наясно какво следва. 

Ако натрупаните средства в индивидуалната партида могат да осигурят над 50 % от минималната пенсия, и човек си изтегли наведнъж всички натрупани вноски (в случай, че социалното министерство позволи този вариант), трябва да е наясно, че тази част се приспада от сумата, която ще получава пожизнено от НОИ.

По думите на Григорова, това значи, че 10 години човек може да получава или програмирани плащания, или да не получава нищо, ако изтегли накуп парите си, но след това ще разчита да оцелее само и единствено на намалената вече пенсия от НОИ. 

Това е огромно предизвикателство пред българския работник, тъй като и до момента не беше направена широка информативна кампания за това, че пенсиите от частния фонд не са втори, не са допълнителни. Те са добавка към основната пенсия на НОИ.

Ваня Григорова коментира, че за жалост, хората разглеждат всички отчисления от заплатите като неприятна тежест. Тя припомни, че голяма част от българската икономика е в сивия сектор, а хората там се осигуряват на минимален доход. Когато обаче следват болест, майчинство, пенсия - тогава тези хора остават без всякакви средства, а това е следствие от тяхното неосигуряване, подчерта Григорова. 

Тя е категорична, че има нужда от широка информационна кампания сред населението защо има нужда от осигурителни фондове и на какво трябва да разчита служителят, който се осигурява съвестно и на реалната си заплата. 

Когато фондовете не функционират нормално, когато хората няма доверие и на фондовете, и на НОИ, тогава нищо социално няма в държавата и не е сигурно, че има държава въобще, каза още Ваня Григорова. 

Тя отчете като грешка внушеното на хората от институциите през последните години, че всеки трябва да разчита на себе си. Това беше доведено до крайност, убедена и Григорова. 

Тя заяви още, че КТ "Подкрепа" е категорично против да се начисляват такси за ежемесечно изплащане на сумите от частния фонд. 

Не е изгодно на частните пенсионни дружества да правят разходи за изплащане ежемесечно, когато сумите са малки. Затова те настояват да има такси. Сега вече българските работници ще разберат защо НОИ е по - добрият вариант - НОИ не им начислява такса за изплащане. 

Огромният проблем на частните пенсионни дружества дойде през 2008-ма година, когато реалната доходност беше минус 20 процента, поради направените вложения в частни компании. Когато цялата световна икономика се срива, където и да инвестират те, няма как да запазят същата доходност. Никой не може да предвиди в рамките на един човешки живот колко световни кризи ще има. Т. е. - частните пенсионни фондове не могат да гарантират никога никаква доходност! И това хората трябва да го запомнят.

Но всеки от нас има право и възможност да прехвърля вноски в НОИ. 

В НОИ пенсията е гарантирана и пожизнена. 

Цялото интервю на Емил Костов с Ваня Григорова е в звуковия файл. 

 

Ваня Григорова е родена в София през 1978 г. Завършила е Националната търговско-банкова гимназия. Магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство. Тя е икономически съветник на КТ „Подкрепа“ и председател на сдружение „Солидарна България“, което е сред основните организатори на българската част от общоевропейския протест срещу ТПТИ и СЕТА. Сдружението се ангажира основно със социална и трудова тематика.