Тържествено честване бе извършено по повод 140-тата годишнина от Освобождението на Пловдив от османско робство. 


Събитието се проведе от 11.00 часа пред паметника на Капитан Бураго в Дондуковата градина (зад Централния дом на младоженците). Слово по повод годишнината и събитията от 1878 г. произнесе историкът от Регионален исторически музей (РЕГ) – Пловдив д-р Видин Сукарев. Водещ на тържеството бе Златко Павлов.

 

Половин час по-рано зрелищна възтановка пресъздаде събития от преди 140 години благодарение на комитет "Родолюбие".

 

През нощта на 15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава р. Марица през брод до с. Айрене (дн. Оризари), а едновремено кавалерийската част на генерал-майор Даниил Краснов по левия бряг на р. Марица доближава Пловдив. Османската отбрана на Кадиевската позиция е пробита.

Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 табура в района с. Дермендере (дн. Първенец) - с. Караагач (дн. Брестник). В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между ж.п. гарата и кв. Остромила са избити 80 българи-затворници, участвали в националосвободителните борби. Частта на генерал-майор Краснов успява да премине р. Марица по моста до Кемера за с. Катуница. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариегард при с. Цалапица и с. Първенец. II-и Драгунски ескадрон (63 драгуни, командир капитан Александър Бураго) от Лейбгвардейския Драгунски полк успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в кв. Кършиака, че в града има повече от 1 000 низами и черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на ж.п гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв. Мараша, хълма Бунарджика и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив.

Сутринта на 16 януари в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района. Групата на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.