Колко малка ще да е България?

Зависи- в сравнение с Естония, от която поема щафетата на Председателството, България е направо огромна. И по територия и по население – за историческите корени на българската държавност, да не говорим.

Естония е сравнима с България и по  своето основно посткомунистическо нещастие да бъдe напусната от около 15-20 на сто населението си – катастрофа, характерна за всички бивши съветски колонии в Европа ( световната класация по демографски срив се оглавява именно бившите съветски колонии в Европа), изолирани насилствено от нормалността десетилетия, през които западноевропейските съседи са отишли далеч напред и са превърнали страните си в магнит за изостаналите народи от съветския (конц)лагер.

Сравнението между Естония и България обаче звучи особено тъжно за нас с гласа на Доналд Туск, полякът, който държа бурно аплодираната си реч на откриването на българското председателство в Народния театър в София снощи.

Текстописецът на тази реч ( казват, че бил един ирландец) се беше постарал да погъделичка българската гордост с основателни обобщения, като онова за бойните знамена, гарнирани обаче с нелепости, като оприличаването на балканската политика на един фантастичен телевизионен сериал ( защото имало и български актьор в него), както и с примери за подражание, като Стоичков и Борисов ( който можел да уплаши всеки тракийски войн).

Конкретната “българска” история, вплетена в речта на Туск, беше сведена до Спартак – симпатично, но уви, абсолютно ненаучно твърдение за “роднинство” поради предполагаемото тракийско потекло на бунтаря от Рим, въстанал повече от половин хилядолетие по-рано от възникването на “най-станата държава в Европа”.

А нещо за продължението на тази стара държавност в наши дни и за днешните ни успехи или за общото ни комунистичско нещастие с Полша в речта на Туск? Нищо- освен благодарностите и похвалите за любителя на европейските потупвания по гърба Бойко Борисов и неговата нова роля на (западно)балкански политик. Нещо повече, с обръщението към Борисов като към някакъв главен бенефициент на заредената с емоции реч я дискредитира в очите на мнозинството българи с критичн поглед към автократичния Борисов.

 

Нищо подобно няма да откриете в една друга реч на Туск по същия повод само 6 месеца по-рано, но в Естония – там полякът също е емоционален, също рецитира на местния език и също отправя добри думи, но от съвсем друго естество.

Да сравним гъделичкането на българските комплекси в София с казаното от Туск ( включително и на естонски) на 29 юни 2017 г. на церемонията в Талин по откриването на естонското преседателство. Предупреждавам, че четеното на превода на речта на Туск в Талин ( за чиято вярност в превода се подписвам), е крайно непатриотично по своя интелектуален ( и емоционален) заряд занимание за българите, които иначе се просълзяват от елементарните комплименти на чужденците към нас. Защото в сравнението с един по-малък народ се вижда какво НЕ ни казват нашите европейски приятели и защо се обръщат лично към нашия вожд с комплименти, които да компенсират премълчаването на истини, запазени за критичините публикации в западния печат ( до една “платени и поръчани”, според съуправляващия днес България познавач на поръчковостта Волен Сидеров).

“Беше есента на 1980. Революцията на “Солидарност” беше току-що започнала в Полша. Помня го като днес, когато на един от многобройните митинги някой прочете наелектризиращата новина: в Талин хората излезнаха по улиците. “Това е началото на края на Съветската империя”, провикна се някой в прилив на свръхоптимизъм. Това беше първото ми запознанство с Естония. Дори не можете да си представите какво означаваше това за нас, поляците, че не сме сами.

Но 8 години по-късно наистина се влюбих в Естония по време Пеещата революция. Никога преди или след това не бях виждал толкова вълнуваща публична проява. Толкова мощно и мирно едновременно. Силата на солидарността, единството и свободата се съдържаха в образа, който ме просълзява и до днес. В онзи момент разбрах, че силата на хората , които се държат за ръце е по голяма от силата на хората с оръжия в ръце. През живота си съм виждал много революции и масови бунтове, в някои от които съм участвал, но трябва да призная, че това беше ревлюцията, която съчетаваше трите измерения: етиката, естетиката и прагматизма. Вие постигнахте своето честно, красиво и ефективно.

Но вие не спряхте да ме удивявате и след това. От моята политическа гледна точка, свързана с иницитивата за реформи в Полша в началото на 90-те години, вие се превърнахте в пример за безпрецедентна смелост в променянето на икономическите и финансовите реалности. Бяхте амбициозни и изключително трудолюбиви.

Ето защо си оставате символ на успеха в трудния процес на раздялата с комунизма. Визионерската ви политика в бюджетната дисциплина, справянето с кризата от 2010 г. и приемането на общата европейска валута ви превърнаха в модел за подражание за региона и не само за него.

Това което направи не по-малко впечатление в Европа наскоро, е вашата решимост и творческият ви подход в в огромния проект по дигитализацията. Естония се превърна в образец за всички европейци в това отношение. И днес спокойно можем да ви определим като световен водач в АйТи революцията. Изкушаващо е да се запитаме : как е възможно толкова малко хора да постигнат толкова много?

Европейският съюз не означава само процедура и бюрокрация. Това е най-амбициозният политически проект в историята на Европа. И президентството, което току-що поемате, не е просто организационен въпрос, свързан с официални лица. Президентството означава да бъдете лидери в тези трудни, но изпълнени с надежда  времена. С принесените от вас жертви и с трудолюбието си вие си изградихте авторитет и репутация, които предващават добър мандат под вашето водачество”.

————————————————————————————————————————

Speech by President Donald Tusk at the opening ceremony of the Estonian presidency

It was the autumn of 1980. The Solidarity revolution had just begun in Poland. I remember as if it was today, when at one of the many rallies, someone read out the electrifying news: in Tallinn the people have taken to the streets. “This is the beginning of the end of the Soviet empire”, claimed someone overly optimistic. That was my first encounter with Estonia. You can’t even imagine what it meant for us, Poles, the fact that we were not all alone.

But it was eight years later when I really fell in love with Estonia, at the time of the Singing Revolution. Never before – and never after – had I seen anything so moving in public life. So powerful and peaceful at the same time. The strength of solidarity, unity and freedom revealed itself in the images, which to this day move me to tears. I have known ever since that people holding hands can be stronger than people holding guns. In my life I have seen many revolutions and mass rebellions, in some I have taken part, but I have to admit that it was your revolution that perfectly connected the three dimensions: ethical, aesthetic, and pragmatic. You did what you needed to do fairly, beautifully and effectively.

You didn’t cease to amaze me also later. For my political environment, which initiated the reforms in Poland at the beginning of the 1990s, you became an example of unprecedented courage in transforming the economic and financial reality. You were ambitious and extremely hard-working.

And this is why to this day you remain a symbol of success in the difficult process of abandoning communism. Your visionary tax policy, budget discipline, handling of the crisis in 2010, and adoption of the common currency, have made Estonia a role model for the region and beyond.

What has made an equally strong impression on the rest of Europe more recently, is your determination and creativity in realising the vast project of digitalisation. Estonia has become an example to follow for all Europeans with aspirations. And today we can easily call your country the leader of the IT revolution on a global scale. You would be tempted to ask: how is it possible that so few people have achieved so much?

The European Union is not about procedures or bureaucracy. It is the single most ambitious political project in the history of Europe. And the Presidency that you have just assumed is not only an organisational task for officials. The Presidency is your collective leadership in these difficult, but also hopeful times. Throughout years of hard work and sacrifice, you have established authority and a reputation for yourselves, which provide a good mandate for such leadership.

When I think of Estonia, I think of Paul Keres and Arvo Pärt, Carmen Kass and Kelly Sildaru, symbols of talent, wisdom, beauty and energy. And I have no doubt that this is exactly what your presidency will reflect. And I understand more and more why you sing your national anthem with such pride:

Mu isamaa, mu õnn ja rõõm,

Kui kaunis oled sa!

(My native land, my joy and delight,

How fair thou art and bright!)

 

After the opening ceremony, President Tusk said a few words at the beginning of the concert at Freedom Square

As you probably know, I come from Poland. This means that both you and I share a common history and sensitivity. This is also why I understand so well the importance of language in preserving national identity. And so I can find no better way to honour your Presidency than by learning your language, or – more precisely – these few words in Estonian. I must admit that this has been one of the biggest challenges in my life. I am a bit scared, but I hope you will recognise your language in what I’m about to say.

Me hoiame nõnda ühte

kui heitunud mesilaspere

me hoiame nõnda ühte

ja läheme läbi mere

ja läheme läbi mere

mis tõuseb me vastu tige

ja läheme läbi mere

ja muud me ei vaja tuge

kui üksteise selged õlad.

Aitäh! Elagu Eesti!

(We keep together

like a scattered swarm of bees

we keep together

and we pass through the sea

and we pass through the sea

that rises against us with fury

and we pass through the sea

needing nothing more to lean on

than each others’ certain shoulders)

Share on Facebook