Един от виртуалните официози на властта съобщи,че първият заместник-министър на външните работи на Русия Владимир Титов е обсъдил в сряда с посланика на България в Москва Бойко Коцев приоритетите на София за председателството в Съвета на Европейския съюз. БЛИЦ се позовава на руското външно ведомство ( защото българското вероятно е решило , че това събитие не е за хвалба в конрекста на Предсседателството, а по руска линия няма мърдане – държат да се знае как обработват троянския си кон, макар срещата се състояла “по инициатива на българската страна”):

„В хода на беседата са обсъдени приоритетите на българското председателство в Съвета на ЕС през първата половина на 2018 година“, информираха от министерството. Освен това, дипломатите са засегнали актуални аспекти от двустранното сътрудничество, включително съвместните мероприятия по празнуването на 3 март т.г. на 140-ата годишнина от освобождението на България в резултат от Руско-турската война от 1877-1878 година”, поддържа огъня на “течната дружба” русофилският проправителствен сайт.

Какви ли ще да са тези “мероприятия”, определени по този загъдъчно недоизказан начин, бременен с нечие руско присъствие за 3 март ?

Очертава се засега Кремъл да ни изпрати своя патриарх, ако се съди по някои неуточнени информации, които същевременно отричат вероятността да ни се възцари навръх тържествата самият Путин, зает със собственото си поредно преизбиране за самодържец на 18 март.

Важното, което се иска от нас да знаем, е че няма да сме като сирачета ( като каквито сме били третирани на церемонията по подписването на руския договор с Турция на 3 март 1878 г., непоканени от победителката във войната Русия). Но пък Путин и компания са поканени винаги- само да кажат и снизходят!

От краткото съобщение научаваме най-важното ( от московска гледна точка): Путин и подчинените му мислят за нас ( като за себе си), заедно с техния си посланик Бойко Коцев, чиято лоял(н)ост на руската хранилка е непоклатима от “урва на урва и от век на век”. Несменяем е не защото България го смята за незаменим, а защото Путин така иска, а президентът Радев не дава в Москва да има рокада на кремълския любимец Коцев. Както и Бойко Борисов.

Следват актуални снимки на последните двама ( уж съперници), със съответните прегръдки между тях. Направени са вчера по време на съвет при държавния глава. Снимките на професоиналния фотограф Веселин Боришов за Клуб Z са чудесни по качество и композиция.

 

Добавям обаче от себе си и собствените си кадри от въпросната среща, направени от репортажа на БНТ от екрана на телевизора – макар и далеч от професионалното качество, стопкадрите “говорят” също интересни “неща” за кадрите в управлението на държавата ни ( Марешки до Радев, Сидеров до Нинова и Борисов в стойка “ти ли ше ми се правиш на велик” край все пак по-високия от него президент Радев) .

Понеже в началото на текста стана дума за руския първи заместник-министър на външните работи Владимир Титов, нека се пренесем за миг в началото на века и хилядолетието, когато Путин го изпрати у нас като свое особено доверено лице ( като колега по линия на една служба, за която дипломацията служи за прикритие).

Вие, драги читатели, помните ли друг случай, ако изобщо сте запомнили тази случка, при който новоизпратен чужд посланик, преди да връчи акредитивните си писма дори, да е бил посрещан като суперзвезда на випа на летище София ( още нямаше Терминал 2)? Имаше стълпотворение от посрещачи с камери и микрофони, а и без това зачервеният вече ( едва ли от излишна скромност) пратеник на Путин се къпеше в репортерската любов. По нов руски обичай дори гръмна  в кадър един тост с ракийка от уважение към поверената му за дестабилизиране губерния. Показаха ни го в това триумфиращо качество във всички централни информационни емисии на всички канали.

Титов не пропусна да дръпне пред камерите и микрофоните поредната сълзлива реч за любовта между нашите народи, които винаги, ама абсолютно винаги били рамо до рамо във война и мир.

По късно възторжената русофилка Къдринка Къдринова ще напише във встъплението си към преливащо от възторг към личността на Титов интервю , гарнирано с екзалтирани оценки от прекрасната обстановка в руското посолство в София, следното откровение:

“Откакто пристигна у нас на 24 януари ( 2000 г. -бел. ИИ) т. г., посланикът на Русия Владимир Титов непрекъснато е в обсадта на жадуващи интервю с него журналист(к)и”, http://www.segabg.com/article.php?id=21641

След руския посланик Александър Авдеев, който спря демонтирането на Монумента на окупационната армия ( МОЧА) в София през април 1993 г. и беше награден чрез повишаване в кариерата в Москва за дейността му в сянка (?) около формирането на проруското правителство на Мултигруп в България, препъването на българския път към НАТО и ЕС, Титов е вторият по важност надзирател на завръщащата се към европейските си корени след десетилетия на насилствена съветизация България, постигнал същото.

Да припомням ли какво се случи в България през онези първи няколко години на века, когато ни доведоха “царя” да разбива “двуполюсния модел” ( а всъщност дясното политическо пространство и да приспива гражданското общество), да реанимира АЕЦ “Белене”, да се опитва да реабилитира ДС чрез опит да назначи за шеф на тайните служби под специално създадена за целта шапка “видимка” Бриго Аспарухов и дори да поставя под съмнение необходимостта от присъединяването на страна ни към НАТО при едно от първите си интервюта след появата си в това качества в България?

Както Авдеев, издигнат за първи зам. министър на външните работи на Русия след мандата му в София ( за заслуги по усмиряването на българската прозападна ориентация) Владимир Титов беше възнаграден с този най-висок професионален пост  в руската външна политика. Путин го издигна през 2013 г. след като вече го беше направил началник на отдела за Германия, Скандинавия и Източна Европа ( надзираващ и България) още през 2005 г.

Когато през 2004 г. се завръща от София, Титов е повишен в началник на департамента за човешки ресурси. Само година по-късно приятелят на Путин по служба от от предишни години става заместник – министър, отговарящ за Скандинавия, Германия и Източна Европа, т.е. и за България.

От май 2013 г. Титов е повишен в Първи заместник – министър на външните работи с указ на Путин. Това е същият Титов, който привиква в края   на мандата си в София новинарското началство на БТВ да го гълчи за направеното от Георги Коритаров с убитият по-късно от руски агенти във Великобритания бивш руски агент Литвиненко, излъчено по БТВ на 22 януари 2004 г. Тази срамотия за българската журналистика июлстрира истината за това що за “американски телевзии” имаме в България. Но ivo.bg си остана единственият източник за нея, макар на килимчето на Титов да е била цяла делегация от БТВ и за неприличната аудиенция да знаят доста колеги.

Иде време и за извода във връзка с факта, че посланици на Русия в София , като Авдеев ( когото Путин по-късно направи и свой министър на културата) или Титов, се оказват непропорционално важни клечки в руската дипломация спрямо уж малката, бедна, жалка и прочее ( според руската пропагандна) България.

И знаете ли защо е така? Отговорът е: България продължава да заема ключово място в руската имперска политика, която е инвестирала от век и половина тук в най-раболепната си пета колона в Европа.

Междувременно Путин излекува чрез агресивни действия от русофилството подобията на България по вековно руско влияние, като Грузия, Украйна и Черна гора (на път е Молдова, където вече забраниха руската телевизионна пропаганда), но в България Кремъл все още се надява да осребри златните си вложения в кадрите, които “решават всичко” ( по израза, приписван на Сталин).

 

Share on Facebook