Опитах се да се преборя с вредния си навик да разсъждавам над ноговодишните послания на нашите вождове. Но в един булеварден русофилски сайт попаднах на твърдение, че президентът Радев бил дръпнал “ратърсваща” реч по телевизора. И се разтърсих в текста, който са му написали, за да намеря разтърсващото в него.

Докато Ким чен Ун се е опитал да разтърси света от Северна Корея със съобщението, че на бюрото му има ядрен бутон и той има възпиращо въздействие срещу американско нападение, а Владимир Путин изтърсил в Москва някакво обобщение против политиката като такава, то в обръщението на Румен Радев се затрудних да намеря разтърсващия елемент от картината, която повече прилича на християнска проповед за необходимостта от съпричастие към бедните, обезверените и болните ( с което са съгласни всички хора – дори да са богати, вярващи и напълно здрави).

При по-внимателен прочит обаче, след като наистина се разтърсих в подтекста на думите му, открих най-сетне нещо , което би могло да бъде разтърсващо, ако не беше просто намек, зад който имаме свободата да гадаем какво точно са му сложили в устата.

Не, не е заявил разтърсващо в качеството си на главнокомандващ, че имаме нужда да се освободим от постколониалната си съветска зависмост. Нито е посмял да доразвие предизборните си тези за необходимостта да се борим рамо до рамо с Кремъл със санкциите, които Путин си изпроси от Запада. Ако искате и вие да се разтърсите, поне със силата на въображението си , дописвайки недоизказаното от Румен Радев, прочетете по-внимателно последното изречение, което съветниците са му написали да прочете в този абзац:

“…първата ми мисъл е за онези, които преживяват труден период от живота си: обезверените, болните, самотните. За тези, чиито близки са далеч зад граница и за хилядите бедни българи, които днес се борят за оцеляване. Всяка стъпка към тях възвръща част от достойнството ни като общество”.

Сигурно вече сте забелязали, че според твърдението на държавния глава ние сме изгубили напълно достойнството си като общество. Изцяло сме го загубили. Така излиза, след като може да се надяваме през тази година да си върнем ( вероятно под навигацията на пилота Радев) поне част от това достойнство.

Това да не би да е намек за необходимостта от протести, бунт и прочее обществени изяви след като години наред обществото ни е приспивано с мантри за края на прехода под скиптъра на царя и пожарникаря? Ако е така, щеше да е добре да ни беше призовал по-ясно г-н Радев как да си върнем част от изгубенито си достойнство като общество. И с какво той лично би участвал в това обществено усилие, освен с шамански заклинания, лишени от всякаква конкретика.

За сравнение как се прави това можете да прочетете аргументираната теза на германски познавачи на България, които възразяват досто остро на самохвалния новогодишен оптимизъм на премиера Борисов, изразен в посланието му в интернет, според когото той ( “ние”, пише Борисов царствено в множествено число) е получил международно признание за своите балкански усилия.

От 1 януари 2018 г. България ще стане председател на Съвета на Европейския съюз. Страната, намираща се под мониторинга на Брюксел, трябва да изиграе важна роля за ЕС във времената на Брекзит и миграционната криза, се казва в анализ на „Дойче Веле“.

Председателството в Съвета на ЕС може да стане тежко изпитание за България. Преговорите за излизането на Великобритания от ЕС, разработването на миграционна политика, подготовката на дългосрочното финансово споразумение от 2020 г. – ето само три от трудните задачи, които фигурират в дългия списък. Според министъра по въпросите на българското председателство на ЕС Лиляна Павлова София смята за най-важна задача в ролята на председател на ЕС поддържането на единството и стабилността на регионалната организация, но има и други приоритети. Павлова представи на българското правителство и Европарламента списък с най-важните, според София, въпроси. Сред тях са европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, стабилността и сигурността в Европа на фона на миграционната криза, въпросите на общата европейска отбрана и съвместният икономически растеж, единният европейски цифров пазар. Както заяви българският министър, за успешното председателство е необходим политически консенсус, диалог и взаимно разбирателство.

София на няколко пъти променя програмата за председателството на Съвета на ЕС. Преди всичко, защото българското правителство постепенно нагаждаше своите първоначални амбициозни цели с реалността и съгласуването им със структурите на ЕС. В момента България осъзнава, че на поста председател на ЕС страната ще изпълнява не ръководна, а по-скоро координационна роля. И че основните проблеми на Евросъюза – Брекзит и миграционната политика – ще се решават с посредничеството на София, а не под нейното ръководство. Своят принос в преодоляването на кризата с бежанците София вижда в това да се опита да отстрани разногласията между държавите от Западна и Централна Европа и вероятно, да се постигне компромис още до 1 юли 2018 г. – датата, когато председателството на ЕС ще премине към Австрия, защото Виена е за по-твърда миграционна политика.

 

Страна, намираща се все още под наблюдението на ЕС, става председател на Евросъюза? За Йохана Даймел, заместник-председател на Дружеството за Югоизточна Европа в Мюнхен, това е нещо ново. Последният доклад в рамките на европейския механизъм за сътрудничество и контрол предизвика у мен „дълбока тревога“, заяви Даймел, защото „става дума за директни атаки срещу независимостта на съдебната власт, представителите на съдебните институции и дори за приемането на неконституционни закони“. В тази ситуация България не може да бъде образец за подражание, твърди Даймел в интервю за ДВ. „Ако в страната, поемаща председателството на ЕС, съществуват такива фундаментални недостатъци, какво може да даде на страните от Западните Балкани импулс за провеждане на реформи в областта на правото, борбата с корупцията и организираната престъпност?“, недоумява Даймел.

Съмненията във възможността на България продуктивно да управлява Евросъюза се споделят и по друг повод. В състава на българското правителство влиза националистическата коалиция „Обединени патриоти“. Даниел Кадик от Фондация „Фридрих Науман“ смята това за доста спорна предпоставка за председателството на ЕС. „Хора известни със своите ксенофобски, националистически и протекционистки възгледи ще станат председатели в различни съвети. Да вземем например вицепремиера Валери Симеонов – той не крие своята ненавист към националните малцинства, публично нарича циганите „диви маймуни“, заяви Кадик.

В същото време бившият председател на Европарламента Ханс-Герт Пьотеринг се надява, че българският премиер Борисов ще успее да дисциплинира партньорите си по коалиция и страната ще „може да продължи проевропейския курс“. В своя стремеж още повече да се сближи с Евросъюза българското председателство може да разчита на подкрепата на мнозинството българи. Според последните данни на американския институт за обществено мнение Gallup International, обнародвани през декември, 62% от българите вярват на ЕС – този дял е нараснал с 12% в сравнение с декември 2016 г. 55% вярват, че председателството на България в ЕС ще бъде успешно. Жителите на страната също така се надяват, че тази позиция ще донесе на България допълнителни точки, необходими за присъединяването към Шенгенската зона и еврото. Според мнението на независимите експерти, за присъединяването на България към Шенгенската зона има всички предпоставки, докато за въвеждането на еврото времето още не е настъпило. И макар икономическите показатели на страната да са на доста високо ниво, в еврозоната София няма чак толкова много привърженици, се казва в анализа на ДВ, цитиран от БГНЕС.

В разпределението на ролите по отношение на посланията, новогодишното късметче с бонбонче за Кремъл се е паднало в питката на министър Лиляла Павлова, натоварена да отговаря за това как да не се изложим пред европейските чужденци през първите 6 месеца на 2018-та, но и пред Москва едновременно с това. Какво смятаме да правим по въпроса със санкциите срещу ( списъка от няколко дсетки приближени на президента на) Русия, попитала руската агенция със съветското название ТАСС ( ако си спомняте, по времето на Елцин агенцията беше леко преименувана на ИТАР-ТАСС, нещо като “Левски-Спртак” у нас по времето на НРБ, но Путин върна оригиналното съветско название на своя агенционен рупор).

Ето какво отговаря Лиляна Павлова, която изглежда изпълнява функциите на говорител на премиера Борисов, който обикновено си говори сам, включително в посланията си във Фейсбук, но в случая му е нужна трансмисия, за да не дразни Брюксел лично:

„Министър-председателят Бойко Борисов и българското правителство смятат за необходимо включването в дневния ред на предстоящите дебати на въпроса за санкциите като един от приоритетните. Този въпрос ще се обсъжда в различни формати, за да се намери най-доброто решение и да се разреши проблема“.

Ето къде е заровено кучето, както обичат да казват руснаците по отношение на разшифровката на намеците. Същото куче, което у нас (о)тричаме, но си мислим, че не ни личи и отвън не забелязват това.

Share on Facebook