Зад волана умря шофьорът от Лим, който 13 години всеки ден се молел за 12-те удавени деца

-  Илия Измирлиев почина по пътя между  Смолян и Пампорово

- Той караше през април 2004 г. автобуса, който се обърна с 50 пътници в реката

- Лежа 4 г. в затвора, после работи като пазач

- Смяташе до последно, че техническа повреда е причина за трагедията

- Той е вече при децата, те ще го посрещнат, ще им отговори

Шофьорът Илия Измирлиев, който бе осъден за смъртта на 12 деца при трагичната катастрофа в р. Лим през 2004 г., почина зад волана на пътя между Смолян и Пампорово. 64-годишният Измирлиев е карал товарен фолксваген транспортер, собственост на съпруга на по-голямата му дъщеря Теодора. Микробусът се е отклонил вдясно от платното си, блъснал се е в бордюра, качил се е на тротоара, а след това се ударил в пътен знак. Когато Пътна полиция го открила, бусът изглеждал така, сякаш е паркиран с десните гуми на тротоара. Отсечката от пътя, където е станал инцидентът, е най-правата по цялото трасе от Смолян към Пампорово, широка е, има идеална видимост. “Вероятно му е прилошало, защото ударът не е сериозен, за да причини смъртта му. Умрял е преди удара, но това са първоначални предположения”, каза шефът на полицията в Смолян Николай Димов. Аутопсията ще установи причината за смъртта на шофьора. Измирлиев е бил сам в буса, за който е било прикачено и лекотоварно ремарке. Карал е по нанагорнището и скоростта не е била висока. Участъкът от пътя не е бил заледен, обясниха разследващи. При катастрофата няма други пострадали. Часове след инцидента главният път се регулираше от пътни полицаи, за да се извърши оглед. На 4 април 2004 г. Измирлиев шофираше автобуса, който падна в р. Лим. Във водите ѝ намериха смъртта си 12 деца. Група от 34 ученици и 16 възрастни се прибирали от екскурзия в Дубровник. При завой на планински път шофьорът изгубва контрол над превозното средство. Автобусът се спуска около 15 м по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун, разположено между градовете Биело поле в Черна гора и Приеполе в Сърбия. Рейсът потъва за броени минути в придошлата река. Повечето от пътниците са деца от училище “Николай Катранов” в Свищов.

Двамата шофьори - Илия Измирлиев и Димитър Керкелов, и черногорците се опитват да спасяват хората от потъващата гробница Леководолази работят с фенери под водата цялата нощ. Извадените от ледените води ученици са настанени в болници в Биело поле и Приеполе. Водолази, служители на планинската служба и полицията от Приеполе продължават да издирват децата въпреки придошлата река и дъждовното и мъгливо време. В операцията се включват и специализирани части на армията на Сърбия и Черна гора. До вечерта телата на 10 от загиналите деца са извадени и идентифицирани. Издирването на 15-годишния Светослав Колев и 13-годишната Антоана Евтимова продължава. Те са открити съответно на 25 април и на 4 май. Спасени са 38 души, но 12 деца загиват - Александра Гергова, Антония Братова, Боряна Петкова, Женя Ангелова, Светослава Пантелеева, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Лора Николова, Глория Георгиева, Юлиян Манзаров, Светослав Колев и Антоана Евтимова. След трагедията шофьорът Керкелов разказа, че е спял по време на катастрофата и се събужда във водата. Измирлиев управлявал в момента на инцидента автобуса “Юнкер” на “Пампорово” АД. Дотогава е с близо 30 години стаж зад волана. Измирлиев и компанията, за която работел, бяха осъдени да платят солидарно 1,2 млн. лв. обезщетение на родителите на 12-те деца , както и такси за около 40 хил. лева. Първоначално Измирлиев бе осъден на 7 г. затвор от окръжния съд във Велико Търново. Апелативният съд потвърждава размера на обезщетението, но намалява присъдата на 4 г. лишаване от свобода. Върховният съд потвърждава присъдата на апелативния, като само променя от общ в лек първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. Докато е зад решетките, работи предимно на строежа на учебния център на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Пампорово.

Няколко години преди трагедията Измирлиев карал само този автобус, с който стана трагедията, и неведнъж е минавал по маршрута. След изтърпяване на наказанието си той е работил като пазач и строител до пенсионирането си. Измирлиев избягваше да говори за инцидента и не се смяташе за виновен Обяви, че причина за катастрофата е счупен поради износване ябълковиден болт от кормилната уредба, което превръща автобуса в неуправляем. “Сега вече той е там, при децата, те ще го посрещнат, той ще им отговори на въпросите”, казва Георги Манзаров, баща на удавилия се Юлиян (виж карето). “Илия не пропуска да се моли в църквата за душите на 12-те деца - жертви на ужасната трагедия. За жалост, нищо не може да върнем. На никого не пожелавам да изпита този ужас”, твърдеше съпругата му София. Тя работеше в община Смолян, но след като се пенсионира, продължава да се труди в голяма частна строителна компания. “Каквото е можел да направи в река Лим, го е направил. Той е бил последният човек, напуснал автобуса Илия последен е бил свален и от покрива”, разказва София. Заедно с колегата му са счупили стъклото, отворили люковете, започнали да вадят хората един по един. Когато рейсът тръгнал надолу, дърво ударило стъклото и го счупило, а през отвора водата бързо нахлула вътре. Било много тъмно, когато с колегата му се качили на покрива. Всеки, който мърдал, го вадили през люковете. Семейството на Измирлиев е преживяло тежко случилото се. Той има две дъщери - Теодора и Елена, и трима внуци.

След трагедията родителите на загиналите деца учредиха фондация “Ангели от Лим”. Всяка година през април фондацията организира Дни на ангелите от Лим. На мястото на катастрофата беше издигнат мемориал в памет на децата, който представлява пречупени ангелски криле.

Бащата на Юлиян: Той е вече при децата, те ще го посрещнат, ще им отговори Не вярвам, че му е било лесно да живее с мисълта за жертвите, казва Георги Манзаров

За починал човек или добро, или нищо. Мога да кажа само Бог да го прости! Смъртта на който и да е човек не ни радва, не сме били от хората, които в яда си да искат смърт за смърт. Ние сме водили дела и сме търсили истината за нашите деца и смятам, че истината се установи. Направихме фондация, гледаме някак да осмислим нещата и да дадем живот на децата си”, каза пред “24 часа” бащата на Юлиян, Георги Манзаров. Той е председател на фондацията “Ангели от Лим”, а синът му, който се удави, бе млада футболна надежда на “Академик”. “Сега той вече е там, при децата, те ще го посрещнат и ще може пред тях да даде отговори. В парадокса, че той намира смъртта си по този начин, някои хора могат да търсят някакъв знак. Казват, че май е получил инфаркт... Не вярвам на който и да било човек, да му е било лесно да живее с мисълта за 12 жертви. Господ е този, който дава възмездие и решава кой кога ще си отиде”, разсъждава Манзаров. 14-а година след трагедията някои от семействата вече не са в града. Семейството на Виктор Николаев се изсели в САЩ. Родителите на Светослав работят близо 10 г. в Англия. Семейството на Александра живее и работи в Приморско. На друго дете от свищовските “ангели” майката е в Англия, а бащата е в града. “Просто животът ни грабна, но фондацията съществува. Даваме стипендии на ученици на името на фондация “Ангели от Лим”, преди месец раздадохме близо 1500 лв. на деца от различни училища. Събираме пари и помагаме на деца в неравностойно положение, доколкото имаме възможност, защото ние акумулираме средства от нас.

Работим, макар и от разстояние, тези хора се включват, помагат кой с каквото може и по този начин даваме някакъв живот на децата ни”, разказва бащата на Юлиян. В дните след трагедията гневът се насочва към оцелелите възрастни. “Още в годината на катастрофата педагозите напуснаха училището и вече не практикуват професията. Някои напуснаха и града. Боряна Кожухарова се премести със семейството си в Пловдив, Ценка Попова - ръководителката на групата, се премести в Русе, работела в Германия като гледачка на възрастни хора. Вера Блажева работи в Свищов, но не по специалността си, директорката Виолета Пеева- Хабиб е в града, но май не се занимава с нищо, съпругът ѝ има частен бизнес”, разказа около годишнината от черната Цветница директорът на “Николай Катранов” Генади Иванов. Съсипани от мъка, родителите намират смисъл да продължат да живеят за каузата да предотвратят нови трагедии. “Когато погребвах сина си, една мисъл ми беше в главата: “Как ще живея още 20 години”, но ето, минаха 13 и явно, че човек се научава да живее, макар че всеки ден, когато гледаш да умират деца по пътищата, разбираш колко безсмислено е всичко”, размишлява на глас Георги Манзаров. Някакво упование за него е, че все пак заедно в скръбта си успяха да извоюват промени в правилата за ученическите екскурзии - да няма нощни преходи, децата да пътуват в изправни и нови автобуси, учителите да са по-внимателни, когато поемат ангажименти. “Поне това остана. Тогава всичко беше много прясно, хората имаха съчувствие и ние успяхме да прокараме този закон, а сега дори не си спомнят кои бяха онези деца, които загинаха. Ако не сме ние, да ходим всяка година в Черна гора и да напомняме и да поддържаме връзката със спасителите от Сърбия и Черна гора, които всяка година идват в Свищов, всичко щеше вече да е изтрито”, допълва Манзаров.