Лицемерието на червеното дебелокожие заслужава да бъде изобличавано, колкото и да е неприятно човек да се занимава с него. В този смисъл (почти) се налага отново да обърна поглед към витрината му, на която за пореден път се кълчи  представително висшият член на БСП Александър Симов. За такова голямо нещо, като депутата Симов, е задължително да уточни, че “напоследък” не го интересувам, обаче все пак ме чете. И ме коментира.

“Напоследък гледам да отказвам своето виновно удоволствие да чета блога на Иво Инджев, защото той почна да се повтаря и да заприличва по графомания на Йоло Денев, но приятел ми прати негов текст, в който той брани Плевнелиев от всички хейтъри, които дори и насън нямало да докоснат мацка като Деси Банова ( напротив, написа, че само насън могат да я докоснат- има голяма разлика – бел. ИИ). Опасявам се, че трубадурът на евроатлантизма не е схванал основното – едва ли някой пет пари дава за това кое е увлечението на Плевнелиев ( това е донякоде вярно- “пет пари” дават на онези, които се занимават да оплюват омразния на русофилското статуква Плевнелиев- бел. ИИ).. Проблемът изобщо не е в любовната история. Проблемът е, че тези любовни истории винаги са хвърляни като стръв за наивници, защото тогава дори и позабравените истерици на синята идея се хващат и почват да подскачат според сценария”, пише в поредния си коментар за проправителствената агенция ПИК бившият възторжен американофил, формулирал в своя блог “20 причини да обичаш Америка” http://alexsimov.blogspot.bg/2006/04/20.html

Понеже не съм толкова “велик”, като комплексирания Симов, нямам проблем да кажа истината, че следя неговите изяви във въпросната агенция, която води компроматна война с всички врагове на гербаджилъка, вкл. с президента Радев и семейството му и най-вече с началника на Симов по партийна линия Корнелия Нинова. Обаче това не пречи на Симов да бъде любим коментатор в булевардната медия, която наглеждам редовно заради нейната меродавност по проправителствена линия- повече от официалния сайт, където си спестяват клюките, измишльотините и прочее издайнически индикации за истинските настроения на Бойко и компания.

Къде другаде, освен в ПИК и в конкурентния в това отношение БЛИЦ , човек ще прочете нещо изпреварващо, “сензационно”, което ГЕРБ иска да научим? Списувателите на новини и подобия на коментари в тези “агенции” толкова се опияняват от своята приближеност до силния на деня, че в самохвалствто за собствената си осведоменост се издават, че от правителството на Борисов им подхвърлят ексклузивни информационни огризки и снимки, които няма как да са правени от друг, освен от някои участник в събитието от страна на ГЕРБ ( както при едно посещение на Борисов в Баку- писал съм за това, но да не затормозявам читателя с линкове).

Разкъсван между неустоимото желание за пореден път да си излее злобата върху скромната ми глава и същевременно да декларира, че не заслужавам това висше партийно повръщане, Симов е сътворил поредния си шизофреничен шедьовър. Нарича ме “трубадур на евроатлантизма” макар никога да не съм съм се клел в любов към Америка, като него. За целта Симов подхвърля пренебрежително, че съм се бил повтарял “напоследък”, поради което не заслужавам вече да ме чете, но…продължава продължава да го прави. Имал приятели, които ме четат. Те явно го подстрекават да ме оплюва, защото явно не може да откаже поръчката по линия на своята подчиненост.

Да, “повтарям” се с нещо ново по различни информационни поводи не напоследък, а от десетки години. Пиша всеки ден и това вбесява (же)лаещите да ми затворят устата. Сред тях (беш)е и президентът Първанов, за когото ще отворя малка скоба по-долу във връзка с лъжите на Симов, че нямало досега президент с поведение, като това на Плевнелиев.

Само в личния си блог имам близо 6 хиляди собствени публикации на показ за всеки, които иска да ги оценява сам, а не в сдъвкания и изплют от самозвания тълкувател Симов вид. Освен българската адитория, пръсната у нас и по света, статиите ми привличат чужди медии, каквито никога няма да обърнат внимание на завистливия другар от БСП – освен ако не вземе да взриви с натрупания експлозивен семтекс на чистосърдечната си злъч някоя църква в духа на партийните традиции.

Статистиката на електронната обратна връзка за ivo.bg към днешна дата не борави с епитети, а със следните факти: повече от 37 милиона посещения, дневен рекорд от 39000 влизания в блога ( на 14 юни 2013 г., когато изригна недоволството от решението на партията на Симов да натрапи Пеевски за шеф на най-важната тайна служба в държавата) и близо 60 000 коментара.

Best ever
39,003
views

All time
37,062,575
views

59,231

И по друго се различавам от червения лицемер, за когото съм нищожество,  недостойно за възвшения му интерес, но редовно ме удостоява с ядни клевети. Признавам му таланта: в състояние е в един кратък тест, абзац или изречение, да изрече многобройни лъжи. Не ми пука, че истерикът ме нарича истерик- колкото повече си изпуска неуравновесеността, толкова по-прозрачен е за хората , които могат да отсеят зърното от плявата – зурлата рие, на гърба й пада.

Желаещите могат сами да издирят текста му, който нямам намерение да рекламирам в неговата изпразнена от фактологика пълнота, за да видят как опакова всички предишни президенти като контратеза на тезата си, че Плевнелев бил извършил едва ли не нещо нечувано в публичността с една “мацка” ( изразът лъжецът Симов ми слага в устата, макар да е негов “принос” в описанието на г-жа Банова от Нова тв, майка и днешен спътник в живота на Плевнелиев).

Нима “никой” президент не бил направил нищо “подобно”?

Да не би Първанов да не рисуваше с четка по голото тяло на един модел? Или са пълна измислица публикациите през август 2008 г. в два поредни броя на продадения под натиск след това на Пеевски жълт седмичник “Уикенд”, който се подписа под твърдението за многобройни прелюбодеяния на дестващия президент Първанов с цитати от отзиви на разприказвали се негови женски звования и с техни снимки?http://e-vestnik.bg/4473

Там е работата, че Симов и подобията му, мнозина от които се почувстваха като изоставена любовница от него след като той реши да се конкурира с голямата им столетна любов БСП, бранят не само реномето на бившия си партиен шеф, колкото правото му и това на двойниците му в политиката да лицемерничат, включително за личния си живот.

Виж, ако застанеш с лицето си пред публиката, както направи Плевнелиев ( давайки си със сигурност сметка каква кафява лавина от завист, омраза и фалшив морализъм ще предизвика срещу себе си) и кажеш “обичам те” на една жена ( при това нетърпимо красива за онези, на които им текат лигите пред портрта й не само от злъч), това се превръща в повод за мобилизация на наличния медиен русирс на злобаризма-ленинизма.

Самият Ленин умира, разяден от сифилис, прихванат във вертепите на Европа по време на охолния му живот на ревлолюционер там, но десетилетия наред беше издиган на пиедестала на фалшивия комунистически морал като образец за подражание.

Симов прилича не само външно на Ленин – дребен, плешив ( или с бръсната глава?) и леко гъгнещ в бързоречието си. Но не това е важното в образа му на комплексар: досущ като Улянов неговият последовател по революционен гняв Симов се олива всеки път, когато му наредят да възпроизведе публицистичен звук срещу “архивраговете”, използвайки езика на “архизлобата”, характерен за съветския вожд. В речите, статиите и кореспондециите речникът на Ленин прелива от заклеймявания, сред които “лайно” е най-меката дума за враговете му. В духа на тази традиция Симов сипе наред обиди с модерни леви храчки от рода на “соросоиди”, “криптодесни” и прочее словесна отрова, внос от лабораториите на кремълската пропаганда за руско-българска употреба.

Това сляпо ( оръдие на пропагандата) няма да прогледа, но пази Боже да бъде въоръжен с нещо повече от жълто-кафява трибуна! Това никак не изключено да се случи след пълната амортизация на др. Борисов като зеседял се на престола резервен играч на червеното задкулисие. Ето защо Симов и симоваците ( по аналогия със силоваците) трябва да бъдат разпознавани в тълпата службогонци- за да няма отново изненадани после.

Share on Facebook