Клипът към песента “Надежда”, която подкрепя кампанията срещу насилието над медици, е правен по истински случаи. Лошото е, че има само две дела срещу нападатели
С новата си песен “Надежда” се включихте в кампанията на Българския лекарски съюз “Да спасяваш е призвание, не заслужава наказание” срещу насилието над медици. Разкажете за тази инициатива и как се появи това парче?
- През лятото четох много интересна книга - “Емоционалната интелигентност”, в която има раздел за гнева, колко пагубна емоция е. И започнах да пиша текст точно на тази тематика. В някакъв момент ми се обадиха от Български лекарски съюз и ми предложиха да се включа в кампанията, да напиша песен. Съвпадна с идеята ми да направя такъв проект. Песента е обвързана с кампанията, но същевременно живее свой собствен живот, защото посланието е много по-общо. Не бих казал, че може да се разглежда само като песен срещу насилието над медици. Радвам се, че успявам отново да се включа в нещо хубаво. Клипът разказва истински истории.
Чия е идеята за клипа?
- На Башмоушън, който е режисьор на видеото. Всичко се обсъждаше и с Българския лекарски съюз. Не може към тази тема да се подходи с лека ръка. Информирахме се и имахме месец и половина за подготовка за снимките, за да може да се избистри историята. Тя е създадена на базата на различни истински случаи. Кадрите са правени в болница “Света Анна”. Хората много харесват песента. Вече я изпълнявам и на живо.
Какви прояви ще има оттук нататък в рамките на тази инициатива?
- Кампанията ще продължи една година. Активностите зависят от лекарския съюз, аз съм насреща. Радвам се, че хората и медиите обърнаха внимание на този проблем. Оказва се, че в това забързано ежедневие много хора не са отчели, че има толкова много случаи на насилие над медици.
Знаете ли колко са случаите на нападения през последната година?
- От 2015 г. досега има над 100 случая, което никак не е малко. Някои от тях са наистина много брутални Лошото е, че има само две производства срещу нападатели. Идеята на тази кампания е да доведе до промяна в отношението между пациент и лекар. Да има законови промени. Двустранно е, не бих казал, че само пациентите са виновни. Възможно е да има и предизвиквани от страна на лекари, все пак трябва да бъдем обективни. Но каквито и да са причините, проблемите не трябва да се решават с насилие. Това е кампанията в чистата ѝ форма. И аз за това пея - за чистите форми. А иначе изкривявания има във всяка сфера от живота. Много е важно в тази кампания да не се намесват лекарски грешки, това е нещо съвсем различно. Тук става въпрос за насилие. Има хора, които пишат в социалните мрежи, че по вина на лекари са загубили близък и оправдават агресията.
Обикновено това насилие се случва още преди лекарят да поеме пациента.
- Да, много често се случва и при парамедиците, отишли на място при болен. Не харесвам насилието и апелирам да живеем така, че да не се стига до него. Цялото ни общество се поддава на агресията и тя не е само срещу лекарите. Има я в училищата, навсякъде... Може би проблемът се корени в семейната среда, където много често има насилие, а то след това излиза и навън. Когато едно дете вижда баща си да вдига ръка, за него това се превръща в модел на поведение и започва да подражава. В някакъв етап от живота си то също вдига ръка. Още от съвсем малки отговарят с юмруци, затова има и такива случаи в училищата. В текста на “Надежда” има много силни фрази: “Най-добрият ми приятел е съвестта.” Ако не си в мир със себе си и не можеш да се погледнеш отстрани, няма как да вървиш напред. Посланик съм и на УНИЦЕФ, и участвам в различни техни кампании, една от тях е именно за насилието над деца. В тази връзка се създадоха сини стаи, в които децата могат да споделят. Много често те не говорят за проблемите си, задържат ги в себе си и отговарят на света с агресия. Не са виновни, при положение че с тях така се отнасят... Не го възприемам, но това са фактите. Хората трябва да се научат да търсят помощ от съответните институции, мнозина живеят с проблемите си и не смеят да ги изкарат извън семейството.
Вероятно има и случаи на изпускане на нерви при хора, които иначе не са агресивни, но им пада пердето, когато животът на близък човек виси на косъм, което не ги оправдава, разбира се.
- Така е и в клипа, става въпрос за дете, чийто баща не е допуснат до операционната, изпуска си нервите и удря. Има такива случаи. В живота на хората има много критични ситуации, в които могат да си изпуснат нервите. Гневът притъпява интелигентността и когато му се отдадеш, започваш да губиш представа за нещата, действаш първосигнално. Много са случаите, в които хора са убивали или са причинявали насилие в пристъп на гняв, после са съжалявали и не са вярвали, че е възможно да направят такова нещо. Всичко е вътре в теб, още когато усетиш пристъп на гняв, да го пресечеш в зародиш. Това е дълъг процес на самоконтрол, себепознаване и самоусъвършенстване. Уви, много хора не се замислят върху това или не искат. В днешно време агресията е навсякъде. Има я и във филмите, в компютърните игри... Но вярвам, че нещата могат да се променят. В крайна сметка фактът, че се говори, кара някакви лампички да започват да светват в съзнанието на хората. Някои казват, че има прослойки, които едва ли ще чуят за тази кампания, още по-малко ще я разберат. Но ако има законодателни промени, ще се случи.
Какво трябва да се направи в тази посока според вас?
- Бързи производства, да има реални наказания за тези деяния. Между другото този проблем не е само в България, случаи на насилие има в цяла Европа, това силно ме изненада. Леля ми живее в Загреб и каза, че там много често има насилие над лекари. Една от основните цели на кампаниите е да информира хората. Когато за първи път се включих в кампания за аутизма, много хора не бяха чували за него. Постепенно започна да се пише, хората станаха по-запознати, родителите на деца аутисти се свързваха помежду си, създадоха се центрове. Имаше смисъл и продължава да има смисъл от тези кампании. Давам го само като пример. Информираността не трябва да се подценява. Една такава песен остава, ще остане и след кампанията. Времето ще покаже дали хората ще я свързват с лекарите и с това да бъдем по-съпричастни един към друг. Ето песента “Заедно”, която направихме с Любо Киров и Орлин Павлов, влиза в учебниците по музика за осми клас Един сингъл, който не е бил свързан с някаква инициатива, но като излезе, всички я искаха за различни кампании, защото е идеална за всяка тема. Хората я заобичаха, в нея има нещо закодирано. “Надежда” също е с много силно послание, а музиката променя хората и не трябва да се подценява нейното влияние. Това е моят принос в тази кампания. Музиката, думите от текста ще останат някъде в съзнанието и при следващ изблик на гняв човек може да си сложи спирачка. Вярвам, че проблемите могат да се решават и без такива емоции. Моята промяна е музиката.
Медиците у нас оценени ли са достатъчно?
- Не, разбира се. Не искам да влизам в тъмни статистики. Във всяка професия има добри и лоши хора, както и качествени и не толкова добри професионалисти. Това не го коментираме. Говорим за лекарската професия като цяло, а тя е благородна и в крайна сметка хората винаги имат нужда от лекари. Те, от своя страна, не работят спокойно, бягат от България. И кой ще ни лекува, какво ще се случи с нашите деца? Човек никога не знае какво го чака, животът е непредсказуем, в един момент опираш до тях. Има много честни лекари, които са отдадени на професията си, аз пея за тях. Не пея за схеми, такива има навсякъде в обществото ни и това е един от основните ни проблеми. Лекарите като цяло работят в много лоши условия, не са добре заплатени, имаме сериозен проблем със здравната система. Непрекъснато има нужда от реформи, за да може здравеопазването да бъде на по-високо ниво. Най-вероятно тогава и тези случаи ще намалеят. Промяната трябва да започне вътре в нас. За да има такива изблици на гняв, значи има проблем. Какво се случва сега - засичат се на кръстовище, единият излиза, удря другия и той умира. Това е отражение на една култура, която се насажда вече много години - усещане за безнаказаност, че в тази страна могат да си правят каквото си искат. Това трябва да се промени.
Имате две деца, как ги учите не само да не са агресивни, но и да се пазят от прояви на насилие?
- През годините е имало деца, с които са играли и които са проявявали агресия към тях. Но синът ми го няма вътре в себе си това да отвърне, когато посегнат към него. Старото схващане беше, че мъжът веднага трябва да отговори на удар с удар. А той просто не е такъв, от друга страна пък, трябва да умее да се защитава. Тук идва ролята на родителите да подбират средата, в която децата да растат. Моите са в добро училище и няма такива примери на насилие. Но това не означава, че в живота няма да се сблъскат с агресията. Моето детство и тийнейджърство преминаха в мутренските години, когато беше много опасно. Въпреки че от малък бях известен по някакъв начин, съм имал много сблъсъци с различни хора, но никога не се е стигало до побоища. Винаги съм успявал без бой да се справям със ситуациите.
В какви ситуации сте изпадали?
- Агресия в училище. Причаквали са ме, за да ме преджобят, заплашвали са ме с нож, за да ми вземат парите Мътни години бяха. Успявал съм да се справя. Когато на насилието не отговориш със същото, по някакъв начин обезсърчаваш отсрещната страна.
Зависи от насилника, виждала съм мъж и жена да бият жестоко човек, седнал в колата си, който дори не може да замахне с ръка.
- Да, и ти си права. Аз също съм бил свидетел, в един град 20 човека гонеха момче, то се шмугна в такси, което обаче не успя да тръгне, и го размазаха. Ужасно.
И вербалното насилие може да е пагубно.
- Агресията с думи също е много страшна и може да има сериозни последствия, да нарани, да предизвика огромни катаклизми в душата на другия. Справянето с този тип поведение е много трудно и човек трябва да работи върху себе си. Говорим за агресията, в която умишлено се опитваш да стъпчеш някого и да го смажеш с думи. Равносилно е на физическо смазване. И това е резултат от лошо възпитание. Затова децата трябва да се учат на такт, толерантност, да могат да посочат негативното у другия, да критикуват, но без да нараняват. Така съм възпитан от родителите си, така и с Мария се опитваме да възпитаваме нашите деца. Другото, на което се стараем да ги научим, е, че можеш да успееш в тази страна не по втория начин. Тук върви убеждението, че се успява само ако имаш връзки, че честността не е от толкова голямо значение. Напоследък издавам много парчета, чиято цел не е да станат големи хитове, а да имат социална насоченост, да носят послание. Пиша текстове по теми, които ме вълнуват. Имам един сингъл - “Изкуствен елемент”, който е от стар албум, бих го преработил, за да го включа в новия. Тежка песен, текстът е за бездомника на улицата, за това, което се вижда през неговите очи и през очите на този, който го наблюдава, за лицемерието... Това е песента, която накара Мария да се влюби в мен Дълго време я гоних и накрая тя дойде на мой концерт в зала 1 на НДК. Започнах именно с тази песен, след това Мария ми каза, че много се е впечатлила от нея и това е преобърнало нещата в моя полза. (Смее се.)
- Неотдавна бяхте в Щатите, какво правихте там? - Участвах в един голям музикален фестивал в Чикаго, където бяха и други български артисти - “Фондацията”, Дони и Нети, Васко Кръпката, Михаела Филева и др. И използвах възможността да направя още няколко самостоятелни концерта. Пях в Сиатъл, Лас Вегас и Чикаго. Изкарах около седмица, върнах се и завърших турнето тук, което започна след големия концерт в зала “Арена Армеец”.
