Треньорът на Берое чукна Марчо Дафчев: Трябва да имаме четирима национали

„Берое” 2002 е един от отборите в Академията на „зелено-белите”, който се представи безупречно през есенния полусезон и остана непобеден. Момчетата на наставника Атанас Рибарски са лидер в класирането на областното първенство при юношите младша възраст, въпреки че се изправят срещу отбори с година по-големи от тях. Тимът спечели 13 срещи, а само веднъж е завършил наравно,като си осигури и участие в полуфиналите на турнира за Купата на БФС след като  последователно спечели всичките си 6 двубоя. Дни след края на първата част от сезона наставникът Атанас Рибарски отговори на въпросите на beroe.bg

– Г-н Рибарски, оценката ви за постигнатото от „Берое” 2002 през есенния полусезон?

 -Постигнахме това, което планирахме като учебно-тренировъчен процес и като резултати. Радвам се, че отборът за поредна година е първи в Oбластното първенство за юноши младша възраст и през пролетта ще играе на полуфинал в турнира за Купата. Това означава, че сме изпълнили плана максимум, който си бяхме начертали преди полусезона.

– Колко ценно е това класиране за полуфинала?

 -Ценно е, но има различни гледни точки за това колко. За децата е ценно за самочувствието и най-вече за това да видят, че когато полагаш усилие за нещо и тези усилия са подплатени с футболни качества и нарастват в състезателния процес, се постига някакъв резултат. За нас треньорите всеки един резултат е важен до толкова, че да имаме самочувствие и мнение за тренировъчния процес, който сме водили до сега и този, който искаме да водим в бъдеще. И тези добри резултати ни дават правото да имаме собствено виждане и да избягаме от „копи-пейст” тренировките, които ни заливат отвсякъде.

–  За вас това участие не е нещо ново като постижение, след като и в предишното издание на турнира при набор 2002 стигнахте до полуфинал, а след това и до финал. Кога беше по-трудно?

 -Едва ли мога да направя някакво сравнение. Всеки един мач е различен и подхода ни във всеки един мач е различен. Постижението само по себе си говори, че имаме някаква перспектива за в бъдеще и някакви футболни аргументи. След като за втора поредна година сме там където искаме да бъдем, за нас това е най-важното. Това ни дава право да избягаме от нещото, което най-много ни притеснява, особено мен, а именно посредствеността. И всяка година, събирайки се на първата тренировка ние си поставяме цели, които обсъждаме заедно. От там нататък обаче аз избирам методите, по които да ги постигнем. Щом се получава за пореден път означава, че за момента имаме някакъв успех. Но той е екипен – нито е само на треньора, нито е само на футболистите. Силни сме, защото познаваме много добре и слабостите си.

– Как се справяте с настройката на играчите, защото съперниците в Oбластното първенство не изглеждат на това ниво, на което са отборите в турнира за Купата?

–Тази година е малко по-различно. Играем срещу по-големия набор и тези съперници със сигурност са малко по-организирани, някои от тях доста ни затрудниха, защото се борят да влязат и в Елитна група. Все пак една година разлика малко изравнява везните, но амбицията в турнира за Купата е водещото и основното. За мен обаче там са по-важни чисто морално-волевите качества. Да видят момчетата, че освен с футболни аргументи те трябва да разполагат и с морално-волеви качества. Трябва да могат да излязат, да се надиграват и да налагат волята си над тази на противника.

– Успяхте ли да видите тези качества в мачовете до тук през есента?

 -Да, успях. Сега ще ви разкрия нещо, което е между нас в съблекалнята. Аз по принцип искам всеки път играчите да са поставени във възможно най-трудната ситуация, за да могат първо те самите за себе си да разберат, че излизайки от такава ситуация това означава, че са силни. В последните мачове срещу „Локомотив” (Пловдив) обаче така се случи, че отсъстваха по една или друга причина в първата среща трима, във втората шестима от футболистите и нямаше как да разчитам на тях. Въпреки това в първия мач постигнахме положителен резултат с два гола. Влизайки в съблекалнята през седмицата преди втория мач усещах, че настройката на всички е едва ли не да се браним и да пазим този резултат. Преди реванша когато влязох в съблекалнята обаче им казах, че за мен този позитивен резултат не съществува. Нещо повече – казах им, че поставям отбора в положението, в което е съперника с два гола пасив и искам от тях да си представят една такава ситуация на догонващ и да видим дали можем да излезем от нея. В доста от тях веднага видях готовност за битка, за футбол и за надиграване. Бях категоричен, че този „пасив от два гола“ трябва да бъде заличен и въпреки многото проблеми през седмицата те излезнаха и победиха с 3:0. След мача в доволните им погледи имаше удоволетворение. В случая поуката си остава за тях – че наистина могат да излязат и от подобна ситуация. За мен се потвърди едно – освен че имаме силни футболисти, ние имаме и силни характери в отбора.

–  До колко ви повлия фактът, че част от тези играчи тренираха и играеха в мачовете на по-горната възрастова група – Елитната до 17 г.? На практика вие не успявахте да водите нормален тренировъчен процес…

-Това че играят в по-горната възраст не го смятам за минус нито за отбора, нито за самите футболисти. Стига те да играят и да трупат самочувствие. Така ще бъдат готови за следващата година за Елитните група, ще подходят като опитни футболисти в едно много трудно първенство. С оглед на това обаче че те вземаха по-малко участие в срещите най-нормалното нещо беше да се върнат и да играят в областното първенство. Реално погледнато е много по-полезно те да играят по 80 минути, отколкото да влезнат 10 или 15 минути при по-големите. Затова във втората част на полусезона те отново се присъединиха към нас.

– Имате ли предпочитан съперник за полуфинала? В този набор като че ли има два отбора, които се отличават – „Ботев” и може би „Левски”…

 -И „Берое”. На имена всеки един се отличава. Истината е, че преди всичко трябва да имаш заслуги, за да се каже подобно нещо. Ние втора поредна година сме там, втора поредна година ги няма нито ЦСКА, нито „Лудогорец”, нито „Славия”. Там е „Берое”. Що се отнася до двата отбора, за които стана дума следя изкъсо и „Ботев”, и „Левски”. Нямат загуба в продължение на години, освен когато играят помежду си. Това, което казвам и на момчетата е, че ние противниците не можем да си ги избираме. Можем да си избираме само начина, по който ще ги изпратим. Който и да дойде, гарантирам, че ще се подготвим подобаващо.

– Идеалният сценарии с „Черно море” на полуфинал?

-Не. Не мисля. Може би „Ботев”. Или „Левски”

–  Какво още искате да видите в играта на отбора през пролетта?

-Не съм от този тип хора, които ще охарактеризира футбола като грозен или красив. За мен преди всичко е важно, гледайки един мач да виждам футболни актьори, които вземат правилни футболни решения във всяка една ситуация и във всяка една от фазите на играта. Преди всеки мач играчите на „Берое”2002 получават определени изисквания, които трябва да спазват и по време на мач всеки един от тях знае какви са му задълженията във всяка от фазите на играта. Във всеки един мач аз искам да виждам всяко едно от тези момчета, съзнавайки какво прави, да изпълнява тези предварителни задачи, които са му поставени.

–  „Берое” 2002 е един от трите отбора в школата, който през тази есен имаше национален състезател. Повиквателните за вашия тим обаче може би бяха най-редовни. Как приемате това?

 -Повиквателните първо бяха седем, после за съжаление намаляха до пет. Аз най-отговорно заявявам, че една повиквателна е твърде малко за нашия отбор. Следих мачовете на националния отбор, даже гледах два от тях на живо. Следя нашите конкуренти в този набор и най-отговорно заявявам, че според мен напълно реално е да бъдат повикани трима или четирима играчи от нашия отбор. Адмирации за Никола, той е едно момче, което притежава изключителен талант, превъзхожда връстниците си в останалите отбори и е научен да се труди. Със сигурност той ще постигне нещо сериозно в кариерата си.

–  Готови ли сте като отбор да се справите без него, ако наставникът на „Берое”U19 Иван Гаджев поиска той да играе при тях през пролетта?Дебютът му там определено бе впечатляващ…

-Приоритет за всеки един от тези играчи е да отива при по-големите. Реално погледнато това означава да прави крачки напред в своето развитие. Нещо, което е желателно за всяко едно дете, което се отличава в тази възраст. Отивайки при по-големите те попадат на място, в което конкуренцията е доста по-голяма, има доста по-голям брой ситуации и има по-голяма динамика от тази, която ще срещнат в своята възрастова група. Така че който и да отиде при по-големите със сигурност прави крачка напред. От гледна точка на отбора имаме достатъчно момчета, които да получат шанс за изява и да го заменят. Колко достойно ще зависи от самите тях. Моята лична амбиция не е само да печелим мачове, а тези деца, които се отличават да вървят колкото се може по-бързо и по-напред, за да може по-скоро да стигнат до първия отбор.

– Селекцията в една школа е почти непрекъснат процес. Да очакваме ли нови попълнения и в „Берое” 2002?

 -Да, има няколко деца, които искам да привлечем. Това са предимно деца, върху които имам наблюдения, които познавам и знам, че ще допълнят облика на отбора. И няма да развалят микроклимата в него.