Преди два месеца Путин коригира ехидно изказване на своето външно министерство по казуса с Каталуния, изразявайки доста по-умерена позиция от вече заявената с гласа на говорителката Мария Захарова. http://ivo.bg/2017/10/04/путин-редактира-ехидството-на-своята/
Сега руският президент я праща отново на поправителен. Този път Путин играе “доброто ченге”, признавайки “донякъде” вина на Русия за решението на Международния олипийски комитет да накаже страната със забрана да участва в зимната олимпиада в Южна Корея заради небивалия по мащабите си ( продължаващ през годините като системно престъпление) скандал, уличаващ близо 1000 руски спортисти в употреба на допинг. Путин дори изрази съжаление, че Русия е дала повод за скандала.
Буквално часове по-рано Захарова се изказа по същия въпрос не само без нюанс на съмнение за руска вина, но и по обичайния за нейните недодялани реплики маниер да прави абсудрни исторически аналогии и обобщения :
„Ние не падаме по гръб. Нито от световна война, нито от разпада на Съветския съюз, нито от санкции. Приемаме всичко и го преживяваме“.
Как “приема всичко”, как го преживява и дали “пада по гръб” щеше да звучи лично, ако Захарова говореше от свое име. Но тя е глас, лице, че и нещо повече като плътска емблема на управляващата в Русия ортодоксална морализаторска доктрина ( видно от склонността на тази жена да се демонстрира чрез не особено прилични снимки, които сама разпространява в мрежата, излагайки на показ интимни моменти от живота си, вдъхновена от примера на полуголия Путин в рамките на собствената му авторекламна кампания).
Човек може да се запита за механизмите на управлението на империята, начело на която официално стои един Путин. Защото една (рас)путинска по поведение фурия демонстрира разюздано поведение, напомнящо края на управлението на Николай Втори в навечерието на руското имперско самоубийство, когато разгулният Распутин установява в императорския двор своя лична диктатура на промискуитета преди диктатурата на пролетарията.
Този въпрос на пръв поглед изглежда като пошла имитация на средновековния сюжет с капризните на императорските фаворитки. Но всъщност засяга същината на руската официална доктрина, която претендира да е “духовна”, “морална” и най-вече алтернативна на болния от прекалена толерантност и разкрепостеност западен свят, за какъвто го обявяват пропагандаторите в Русия.
Ако Захарова е вербалното, менталното и визуалното олицетворение на ортодоксалното руско “превъзходство”, направо ни е бедна фантазията какво ли ще да е падението на нейните подобия на по-долните нива в подземията управлението на подземния “руския свят”.
Share on Facebook
