Не е само парламентът, който е напълно превзет от проруски елементи без отличителни знаци – почти както Крим беше окупиран от руските войски. Властта, която иначе е ненаситна за още власт, така се насити с русофили, че не й остана друг, с когото да се скара, освен с останалите русофили. И в русофилската навалица настанаха междуособици.

Управляващите националисти, големи поклоници на една друга нация, се запънаха срещу Сакскобургготски, ментора на своя работодател, възприел от своето царствено началство принципа “никога срещу Русия…”. И трите страни в този тъпоъгълник се борят на страната на Русия срещу санкциите, обаче по липса на други врагове в управлението им се налага за повече автентичност в претенцията си за самостоятелност да се стрелят помежду си.

Подобен е и казусът със заяждането между петролните шейхове Марешки и Златев. Войнстващи русофили са, обаче се съдят за някакви пари, клевети и прочее. Че кого другиго да съдят, като пустите сорсоиди, либералчета, толерасти и т.н. не се припарвали до командвания от Русия петролен пазар?

Българската публичност е окупирана от подобни елементарни част(н)ици, нацвъкали с медийното си присъствие екранното бръщолевене до такава степен, че вече започват да се самоизяждат в борбата за още по-топло място под Северното сияние. Споменатият Марешки, лидер на партия “Воля”, проби на няколко промила проруско опиянение своя ниша в Народното събрание. Обаче конкуренцията му на това поприще, която не успя да прескочи същата парламентарна бариера, борейки се за същия електорат, му завидя и се счепка с него.

Това е същината на съдебно-медийния спор между Марешки и неговия съгражданин, варненския общински съветник Костадин Костадинов, чийто огромен апетит за власт така и не получава достъп до хранилката в София и си остава да преживя само на местно ниво ксенофобията, истеричния антиамериканизъм,  безсрамния путинизъм и прокобите за неизбежната смърт на загиващата България в условията на европейския колониализъм.

По какво се различава Марешки от него ли? Ами опитайте да намерите разликите, ако можете, но двамата са големи борци среку санкциите, с които се бори и матушката им. Сливат се толкова много в руските си камуфлажни ватенки, че са неразличими. Но са тръгнали да се съдят за разни пререкания, които не си струва да се преразказват. Сега вече се дърлят и по въпроса кой е лаком за партийни субсидии и кой не бил такъв.

Феноменът на самоизяждането в пренаселеното пространство на маршируващите в московския строй защитници на Русия нямаше да представлява достатъчен повод за коментар, ако не беше обстоятелството, че този род състезатели за любовта на Кремъл у нас си създават взаимно поводи да се явяват телевизонно с авторекламна цел и така си помагат дори и когато се ритат взаимно. Единият казал нещо срещу другия, който пък получава право на отговор (беше ред на Костадинов днес по БТВ).

И така- “до края на света…”, както се пее в любимия на носталгиците по диктатурата сериал “На всеки километър”.

Тези наистина са на всеки километър, но не се заблуждавайте, че джавкането помежду им е само въпрос на естествения подбор в собствения им о(т)бор. Явлението е типично за кремълските адепти, от които Москва иска да покажат настървение, хъс, борбеност, за да заслужат благоволението на нейното покровителство. Всяка матушка иска да има здрави и силни деца, а при многотията от кандидати за такива у нас шанс да получат одобрението на кърмилницата имат само най-зъбатите й рожби. Не случайно бившият руски посланик Юрий Исаков им го каза в едно интервю: че от България се иска да покаже “зъбки”.  http://ivo.bg/2016/05/19/за-зъбите-и-политиката-без-упойка/

Нямам претенция да разбирам от този вид зоология професионално, но все пак си мисля, че от всички по-горе споменати обитатели на проруската джунгла в България, а и не само в сравнение с тях, варненският Костадинов най-много се доближава до образа на знаменосеца на рашизма у нас Волен Сидеров, овакантил мястото на “белия вожд”. Също като своя атакистки прототип Костадинов беснее по медиите ( и той мина през тв “Скат”), обижда наред и гледа задължително много лошо с вълчо ръмжене в погледа, вживявайки се в ролята на приносител на лошите новини за “колониална България”, която без неговите суперпатриотични грижи просто е обречена да загине в лапите на американския империализъм. Доста му е примитивен речникът ( Сидеров поне е речовит), поради което прави примитивни каламбури с имената на обектите на своя революционен гняв- ако е Асен, задължително го нарича Асан, а пък Инджев е…, с променена фамилия, каквато я изписват по форумите подобните му почитатели на клозетното словослагателство.

Положението напомня вица за съветските евреи, очакващи полет на летището в Москва, за да емигрират в Израел, но по уредбата многократно съобщавали, че полетът за Тел Авив отново се отлага, понеже заминава още една официално делегация ( за Прага, Будапеща, София и прочее братски столици). При поредното съобщение от същия род някой в чакалнята възкликнал: “ ама те май всичките изпозаминаха, дали пък тогава да не останем ние”?

Някои от нас, принудени да се чувстват в такава среда като евреи в нацистка държава ( бидейки разпознаваем като “русофоб”, днес отново преживях улична агресия в присъствието на детето ми), емигрираха, други дерайлираха или “само” се дистанцираха.  (Не)естественият подбор сред московската пета колона и вътрешновидовият канибализъм сред русофилите няма да решат проблемите на България със зависимостта й от руските прищевки. Но на този етап, преди самоизяждането да е обхванало метрополията на нашистите, наблюдението на явлението е полезно поне като научен експеримент по темата за вредата от преяждането с чуждопоклоничество.

Дядоивановата им ръкавичка играе лоша шега на нароилите се лакомници на московската хранилка. С тях ще се случи същото, както със  западните компартии ( и техните вестници) след разпада на СССР: спряха им безплатната съветска манджа и те моментална забравиха за любовта си към Москва.

Share on Facebook