На 27 ноември Апелативната комисия на ЕС, в която гласуват страните-членки, взе решение за подновяване на разрешението за използване на глифозата. Той е най-широко употребяваният хербицид в света и се използва прекомерно от небиологичните фермери, както и на детски площадки, паркове и други обществени места.https://offnews.bg/ikonomika/zaradi-glasa-na-balgaria-es-ne-zabrani-herbitcid-veroiaten-kantceroge-670389.html
Не си спомням друг пример за решаващ български глас, определил колективно решение на ЕС ( в случая едва ли е за хвалене, че българското “против” е блокирало спирането на една земеделска практика, която еколозите определят като вредна за природата, т.е. и за гласуващите предложението за прекратяването й). Нито пък мога да се произнеса поради какви причини българското правителство е заело тази позиция. Предстои това да се изяснява след свършения факт, ако властити ни са така любезни да обяснят, а медиите- да не бъдат чак толкова “любезни” и да ги попитат.
Но каквато и да е била причината за българското решение, ясно е едно: в рамките на евросъюза една малка величина, като България, може да играе ключова роля чрез своя глас- за добро или не.
Казусът е достоен за вниманието на проповядващите лъжливото твърдение за това, че нищо се било променило в нашия статут на държава, подчинена на големите и силните в рамките на западните съюзи, в които членуваме. Преди сме правили каквото иска СССР, а сега- ЕС ( и САЩ, разбира се).
Нещо повече, путинофилстващите атакисти, които напоследък бяха нахранени с власт и се умълчаха ( с пълна уста не се говори, а още помалко се крещи), размахваха години наред кремълската опорна точка за “европейското иго” в България.
Ако това е “иго”, то как да наречем периода на “братската дружба” в рамките на СИВ ( и Варшавския договор), където дори на теория никой нямаше право да възразява на Москва, а “антисъветизмът” беше в България възможно най-страшното престъпление от политически характер, в което някой можеше да бъде обвинен?
Поради липса на степени на игото, които да бъдат използвани за определяне фактическото робство в НРБ по отношение на колониалните ни владетили, предлагам да се задоволим с руската дума “крепостничество”. То отговаря по-точно на статута на закрепостения в родното си място българин, който нямаше право да пътува без специално разрешение не само в чужбина, но дори да се мести без разрешение на МВР да живее от селище на селище. В “крепостта” на социализма СССР десетки милиони крепостни колхозници дори не притежаваха паспорти
България имаше население от крепостни гражани, които по стара руска традиция да се продават цели села с населението им, бяха предложени вкупом за продан на СССР- на два пъти при това. Тъй че, “европейското иго” определено е за предпочитане пред съветското крепостничество. Това е “игоистичен факт”.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://ribalych.ru/2014/09/10/skolko-stoil-chelovek-v-rossii/
Share on Facebook
