Българският ген(ий) на завистта тези дни се разбушва като адреналин в тялото на затворник, надзърнал през ключалката на своята ограниченост в света на чуждото щастие. Прибавете към завистта щипка  стаена житейска неудовлетвореност ( пред огледалото) от себе си, утайка от неосъзнато самосъжаление, напръстник змийска злоба (и по-малко стига), плюс ракиена чашка фалшив морал и смесете отровата с отлежалата отколешна комплексарщина на дребнодушието, за да получите коктейл от жълто-кафяви реакции във връзка с нечие оповестено щастие.

Там е работата, че щастието не е просто, “нечие”, а е на Росен Плевнелиев и на прекалено ( за завистниците ) красивата му приятелка Деси Банова. Двамата решиха да се опитат да извадят жилото на злобата като оповестят връзката си. Тази откритост вече им се видя на кешоядите съвсем непоносима. Свикнали са да душат под юрганите на известните хора и са бесни, че им отнемат възможността да продават фантазмите си. Обичат да се изхранват с ровене в клоаката на човешкото падение. Ако няма такова, ще си го въобразят, за да припечелят от гъделичкането на хорското воайорство.

Печалбата обаче не е главната причина в случая с истерията на възмутените от чуждото щастие. Анонимните комплексари нямат доблестта да си “кажат заглавието”. Те просто обичат да храчат като буйно дете, забавляващо се да цапа минувачите от балконна и да бягат зад пердето. Но подписващите се под гнусотиите, които консумират гореспоменатия коктейл, са адски конкретни хорица.

Знаете ли как бих могъл да обясня без думи тяхното изригнало лицемерие по адрес на Плевнелиев и Банова? Трябва просто да се съпоставят снимките на злобарите ( че и на техните половинки) с обекта на нападението им, за да стане ясно от един поглед защо са толкова ядни по отношение на неприлично ( според тях) добре изглеждащата двойка. Би се получило сравнение като онова със снимките на българските издателии от времето на възраждането и днешното им израждане в лицето на медийните собственици. 

Това са същите дребни медийни душици с огромни морализаторски претенции, които преследваха президента Плевнелиев като диви прасета на руска каишка заради това, че се цепи от стадото и си позволява да се държи като евроатлантически политик. Това “прегрешение” никога няма да му простят. Ако не ви е гнус, можете да намерите в мрежата многобройни коментари в стил “така му се пада на този русофоб” след като поредният анонимник е изгълтал лакомо отровната помия от букви, излята в някой сайт.

При други обстоятелства същите професионалисти в очернянето биха се лигавили да описват Деси Банова като кралица на красотата, покорила сърцето на някой друг мъж. Но сърцето на Плевнелиев? Ауу, не, това вече се оказва грозно за тези комплексари, които са се превъзбудили сега в изпълнение на задачата да продължат гоненията срещу човека, когото години наред обиждаха на мъж. А той взе, че се оказа на върха на вниманието на красавица, каквато хетеромачовците получават от лотарията на живота само в сънищата си. 

Някой ще каже, че не е по темата, но да попитам: защо с подобна стръв преследвачите на Плевнелиев от морализаторска гледна точка не се интересуват от “подвизите” на Бойко Борисов, който се предлага полугол на снимки и се лигавеше публично с предложение към репортерки да му пипат мускалите ( пардон – мускулите)? И защо това се приема(ше) за голям шик като публично поведение на мъжкар сред харема от възхитени потребителки на неговото туловище?

Ако не можете да си отговорите на този въпрос, замислете се върху факта, че да си  прост, космат ( а после и епилиран за разнообразие)  примат е печеливша позиция в българската политика. Да си потаен “сваляч”, ползващ властта като средство за задоволяване на своята похот, също се оказва повече от приемливо за днешните преследвачи на Плевнелиев и Банова. Но да кажеш “обичам те” публично на Деси, ако си бил президент? Ооо, това било деградиране на президентската институция, което никой президент не си бил позволил преди, пише един от най-възмутените съдници, някои от които със сигурност знаят много добре какво са си позволявали тъкмо някои предишни президенти. Само че Плевнелиев не е отмъстителен, като тях и е удобна мишена за разюзданото им оплюване.

Да се държиш възпитано, да имаш добри маниери, да говориш свободно западни езици, да си приет сред западния политически елит- при това заради личните ти качества, както и да имаш доказано успешна бизнескариера, а не съмнително рекетьорска, да изглеждаш добре извън шаблона на мутробарока, да не се караш и да не обиждаш фалцетно реални и въображаеми опонентни, да не хокаш журналисти и подчинени и да не буташ залци в устите на булките по време на разни церемонии – всичко това направо е предпоставка за “скандалната” откритост на Плевнелиев във връзката с жената на своя втори избор в живота.

Хайде, за Плевнелиев е ясно- колкото и да се крият зад своята булевардна загриженост за президентската институция, него го нападат персонално по дългогодишен навик, платен или изработен на основата на ценностното разминаване с политиката му. Но Деси Банова какво зло е сторила в техните очи, освен, че е прекалено кисело грозде за тях? Ами позволява си да харесва тъкмо Плевнелиев, когото толкова дълбоко мразят. Следователно и тя трябва да отнесе оплюването им.

Не е лесно за никого да остане безразличен към подобна кампания за злепоставяне. Обаче, колкото и да е невероятно, не съм видял и чул Плевнелиев поне веднъж да е отвърнал на нападките с нещо дори далечно наподобяващо охулването му. Тази липса на “диалог” е  неговото наказание за желаещите да го въвлекат в своя долнопробен сериал. Остават си на нивото на гнусарския си монолог, адресиран до обитателите на собствената им страна Комплексария.

Share on Facebook