Потърсихаа ме от една голяма западна медия, пред която в близките дни ще мога да кажа няколко думи за истинското състояние на отношенията ни с Русия и причините за тях. Със сигурност ще обърна внимание на факта, че в момента в българския парламент няма нито една партия, която да си позволи критична оценка на руската намеса в страната ни- да не говорим за президента и премиера. Това е “триединство” на проруското статукво в трите власти, каквото няма в нито една друга страна от ЕС и НАТО.

За разлика от Народното събрание в местната власт все пак на последните избори се “промъкнаха” общински съветници, които отстояват пробългарски и проевропейски позиции по въпроса. В този дух Марта Георгиева ( на снимката) е предложила на заседание на Столичния общински съвет да бъде сменен надписът с позорната благодарност за съветската окупация от МОЧА преди началото на българското преседателство на ЕС.

https://offnews.bg/obshtestvo/savetnik-da-smenim-pone-lazhlivata-tabela-na-shmajzera-predi-predseda-670344.html

Сред отчаяните по своята антилогика (анти)аргументи на пазителите на светините на съветския колониализъм у нас често се дочува и глупавата забележка, че демонтирането би било скъпо, че е трудно и т.н. Това увъртане очевидно не може да бъде приложено в случай, че на този етап бъде сменен (поне) позорящият националното самочувствие надпис, издълбан при това от името на българския народ, а не от името на една върхушка и прослойка, монтирана от чуждите окупатори да управляват България.

За пореден път питам всеки, който все пак се чувства повече българин и европеец, отколкото наследник на “славната” окупаторска история на съветизираната насила България, как му въздейства издигнатото на най-високия пиедестал в българската столица внушение за българските пигмейчета, мъж и жена с детенце на ръце, над които стърчи като някакъв свръхчовек един екзалтиран окупатор, деклариращ нищожеството на българите край неговата въоръжена осанка.

Никъде друга в Европа, където съветските монументи отразяват реални събития, реални бойни действия и реални съветски жертви, тази подчиненост не е декларирана по подобен робовладелски начин. Дори и в германската столица Берлин, където мемориалът в памет на стотиците хиляди загинали червеноармейци е изнесен в една гора и има статута на военно гробище по снователни причини, съветският победител е изобразен като спасител на германско дете, а не като триумфиращ бабаит с размахано оръжие ( над страна и народ, отказал съпротива, какъвто е българският случай).

С факта, че властите се наложиха и преместиха българския аналог на съветския МОЧА от друга централна точка на столицата ( защото зад въпросния грозен паметник не стоеше чужда държава с право на вето върху българската политическа воля), показа, че подобно възстановяване на справедливостта е напълно възможно. Много несъстоятелни приказки бяха изговорени, за да се опакова решението за демонтирането на “1300 години България” и да бъде дадено някакво обяснение за пред публиката. Така и не се осмелиха нашите управници да кажат истината за този цирей в градската среда. Но го махнаха, защото им загрозяваше европейската фасада и Кремъл не възразяваше ( всъщност, в СССР дори мърмореха, че тази олелия с “1300 година България” намирисва на национализъм и антисъветизъм – защо да не го махнат този паметник днешните храбреци, нали).

За същите власти обаче жалоните на съветските поробители са последният “рубеж”, който биха демонтирали и отправили в “Музея на социалистическото изкуство”, както техният Вежди Рашидов кръсти недоносчето на собвствената си управленска неадекватност, когато на своя глава реши да превърне този музей от място за спомен и запознанство с “недоразуменията” на една отречена със закон у нас епоха, в капище на носталгията по “онова време”.

И защо да не могат да преместят във въпросния музей произведението на изкуството, в което българите са изобразени като джуджета спрямо завоевателите – нима няма да интересно да се съхрани тъкмо в музея тази подигравка? Явно властниците ни се чувстват точно така: като български дребосъци пред съветския мутант, който не само ги респектира, а направо ги умилява като ги унижава.

Share on Facebook